3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София,17.08. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1961/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.290 ГПК.
Ц. Т. Н., П. П. Н. и В. Ц. Т. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение от 19.06.2009г. по гр.д.№ 4449/2003г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 42 състав от 07.05.2003г. по гр.д.№ 6856/2000г. и е решил делото по същество при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ като е осъдил Ц. Т. Н., П. П. Н. и В. Ц. Т. да прамахнат за своя сметка пристройката и надстройката на притежаваната от тях жилищна сграда в северозападната част на дворно място в гр.София, ул.”Троян” № 2 .
Въззивният съд е приел, че надстрояването и пристрояването е незаконно, в резултат от повдигането на покрива и големия водосбор водите преливат и наводняват сградата на ищците, а процеждащата се вода в канала на долепения склад допълнително допринася за проникване на влага. Правните изводи на съда са, че незаконното строителство представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС , защото нарушава правото на собственост на ищците и подлежи на премахване.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС и с оглед на това твърдение и цитираните решения на състави на ВКС следва основанието за допускане на касационното обжалване да се квалифицира по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. То е налице според разясненията, дадени в ТР1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК когато правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
В разглеждания случай се поставят три въпроса, за които се твърди, че са разрешени противоречиво.
Първият въпрос е допустимо ли е да се проведе иск по чл.109 ЗС за премахване на обект, който е придобит в съсобственост с ищците. В цитираното решение № 1506/09.02.1993г. по гр.д.№ 1364/1992г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че незаконно изградено таванско помещение, което е било съсобствено е преустроено в жилище , придобито по правилото на приращението и ответниците биха имали евентуално статут на подобрители на припадащите се на ищцата извън собствената им идеална част без това да означава, че смущават упражняване правото й на собственост. В разглеждания случай е доказано в процеса, че незаконното строителство причинява щети в собствения на ищците обект, следователно не е налице идентичност на случаите, защото искането за премахването не се основана само на факта на незаконното строителство, а на последиците от него, които смущават правото на собственост на ищците. Ето защо не е налице снованието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по този въпрос. Тук само за пълнота на изложението следва да се посочи, че не само суперфицията изключва правилото на приращенито. За изградените несамостоятелни обекти– увеличена квадратура, тавански помещения и складови помещения, изградени като допълващо застрояване се прилагат разпоредбите на чл.97 и 98 ЗС и те следват собствеността на главната вещ. На това основание в случая няма възникнала съсобственост върху надстроения етаж и склада, който е от стоманобетонови колони и покривна конструкция, заключено между стените на съществуващите сгради.
Вторият и третият въпрос за търпимостта на строежа не са поставяни при разглеждането на спора пред инстанциите по същество. Тезата на касаторите се основава на непълнотата на доказателствата, което е недопустимо да се навежда като довод в касационното производство предвид отсъствие на това отменително основание в разпоредбата на чл.281 ГПК, следователно не може да се поставя и като правен въпрос , обосноваващ предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил крайните изводи на съда .
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Първо гаржданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение от 19.06.2009г. по гр.д.№ 4449/2003г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: