ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
гр. София, 03.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 384 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. И. А. и Й. П. А. срещу решение № 214 от 17.11.2008 г. по гр. д. № 1019/08 г. на Софийски апелативен съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Л. С. Ж. и Б. Б. Ж. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение от 17.03.2008 г. по гр. д. № 125/07 г. на Окръжен съд гр. М. и е отхвърлил иска на А. и Й. А. срещу Л. и Б. Ж. за заплащане на 11 000 лв. обезщетение по чл. 73 ЗС за неползуване на недвижим имот за периода от 01.01.1999 г. до 05.07.2007 г. Оставил в сила решението в останалата му обжалвана част.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият процесуалноправен въпрос е дали съдът е бил длъжен да съобщи на страните обстоятелства които не са били събрани по делото, но са станали служебно известни на съда и са обсъдени в решението. Въпросът за служебните задължения на съда, които могат да се отразят на правилността на решението, е съществен.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване поради противоречие на въззивното решение с практиката на съдилищата.
Същественият процесуалноправен въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика. За да отхвърли иска по иска с правно основание чл. 73 ЗС въззивният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като А. и Й. А. не са собственици на жилището, за което претендират обезщетение. Те продали жилището през 1997 г. на трето лице. Този факт станал известен на съда, тъй като пред САС било висящо гр. д. № 825/08 г. срещу решение от 08.02.2008 г. по гр. д. № 103/07 г. на Окръжен съд гр. М., в което бил приложен договор от 26.05.1997 г. за продажба на процесния имот.
Настоящият състав счита, че съществения процесуалноправен въпрос е разрешен във въззивното решение по различен начин, в сравнение с практиката на ВС в решения № 2* от 22.07.1981 г. по гр. д. № 1861/81 г. на ВС ІІ ГО и № 608 от 28.09.1992 г. по гр. д. № 407/92 г. на ВС І ГО. В тях е прието, че съдът трябва да изгради своите изводи само въз основа на представени от страните до приключване на устните състезания в съдебно заседание доказателства и които са приети от съда. Останалата посочена съдебна практика е неотносима към формулирания съществен въпрос.
С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 17.11.2008 г. по гр. д. № 1019/08 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: