ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 258
гр. София,26.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1642 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. К. Т. срещу решение № 170 от 09.07.2009 г. по гр. д. № 238/09 г. на Окръжен съд гр. Х.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Т. К. Д., И. В. В. и М. А. В. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 109 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 313/08 г. на Районен съд гр. Х., с което между страните е допусната делба на недвижим имот и са определени квотите на съделителите. Изложил е съображения, че осигуряването на средства от касатора при закупуване на апартамента създава облигационни отношения, а не право на собственост. Не било доказано и давностно владение от негова страна.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, въпрос по смисъла на закона е този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правен въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на посочен в изложението правен въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от неговата обстоятелствена част.
Настоящият състав приема, че в първият формулиран в изложението въпрос, за придобиване на процесния имот по давност от касатора, е фактически, а не правен. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване по давност не съвпадат с преценката на касатора, не е основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението е формулиран и правен въпрос за това, дали осигуряването на средства от страна на касатора за придобиване на имота от неговия наследодател създава вещноправно, а не облигационно правоотношение между страните. Касаторът не е обосновал доводите си по този въпрос и съответно не е представил влезли в сила съдебни решения, които да установяват че има противоречива съдебна практика. Бланкетното посочване на текста на чл. 280 ал. 1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото. Въпреки това следва да се посочи, че по формулирания въпрос има непротиворечива съдебна практика в която се приема, че претенцията на касатора за влагането на лични средства при закупуването на имот от наследодателя му са облигационни и могат да се разглеждат във втората фаза на делбата.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 09.07.2009 г. по гр. д. № 238/09 г. на Окръжен съд гр. Х..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: