ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№219
гр. София,20.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………………. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 308 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Ф. К., Л. Х. Д. , Ф. Х. М. и Р. Г. Р. срещу решение № 1* от 23.10.2008 г. по гр. д. № 484/08 г. на Окръжен съд гр. В.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата ОСЗ с. Д. и Община гр. Б..
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 3* от 13.11.2007 г. по гр. д. № 6403/05 г. Районен съд гр. В. е отхвърлил исковете на И. К. , Л. Д. , Ф. М. и Р. Р. срещу ОСЗ гр. Б. по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, за установяване че като наследници на Ф. П. А. имат право да им бъде възстановена собствеността върху имот ІІ в кв. 28 по плана на гр. Б. с площ 1 750 кв. м.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението в частта, в която искът срещу ОСЗ гр. Б. е отхвърлен и е прекратил делото в тази част, тъй като ОСЗ гр. Б. е закрита през 2003 г. и дейността и била поета от ОСЗ с. Д.. О. в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен по отношение на ОСЗ с. Д. и Община гр. Б., конституирани като ответници по иска пред Окръжния съд.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за доказателствата с които се установява право на собственост на земеделска земя, когато е предявен установителен иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. Въпросът е съществен, тъй като има значение за изхода на спора.
Според касаторите, въпросът e решен в поради противоречие с практиката на ВКС. При проверка на основанието за обжалване, настоящият състав счита че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване. Въззивният съд е приел че ищците не са заявили имота за възстановяване, но след изменението на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 13/07 г., правото им на собственост трябва да бъде доказано с писмени доказателства. Тъй като не са представени такива, искът e недоказан. Вписването на името на наследодателя в разписния лист към КП от 1958 г. не било достатъчно доказателство за установяване на давностно владение. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС. Цитираните решения № 407 от 12.03.2002 г. по гр. д. № 1204/01 г. на ВКС V ГО, № 678 от 08.07.2004 г. по гр. д. № 1535/03 г., на ВКС II ГО и № 269 от 20.02.2002 г. по гр. д. № 1750/01 г., на ВКС V ГО, са постановени при действието на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ в редакцията до изменението през 2007 г., затова не намират приложение в конкретния случай. Съгласно новата редакция на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 13/07 г., приложима съгласно § 30 ЗИД на ЗСПЗЗ и към висящите производства, правото на собственост се доказва само с писмени доказателства. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. Затова цитираната в изложението съдебна практика не е основание за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 23.10.2008 г. по гр. д. № 484/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: