ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
гр. София, 07.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 2005 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. П. Р. срещу решение № 1* от 15.07.2009 г. по гр. д. № 1729/08 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответниците по касация Е. “Т”, представляван от С. Н. Т. , и В. М. Т. оспорват жалбата.
Ответниците по касация “М” АД, П. П. Д., “Р” О. , С. Х. Т., Х. Т. К., Д. Н. Д., И. П. Т. и В. И. К. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 1* от 26.05.2008 г. по гр. д. № 2959/05 г. на Районен съд гр. В., с което са отхвърлени исковете на А. Р. срещу “М” АД, “Р” О. , Е. “Т”, В. М. Т., С. Х. Т., И. П. Т., Х. Т. К. и В. И. К. за собственост на имот № 3* части от които са включени в УПИ *, УПИ ХV-1553 и УПИ ХІV-1554.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за приложение нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ тогава, когато има свободна незастроена част. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
Въззивният съд е приел, че през 1922 г. Райко Д. закупил нива с площ 6 дка. Негов наследник е П. Р. , починал през 1995 г. и оставил за наследници И, Д. Д. и А. Р. С решение № 1* от 24.09.2004 г. ОСЗ възстановила на наследниците на П. Р. собствеността на нива с площ 3.331 дка, имот пл. № 307 по помощния кадастрален план на с. В.. С. техническа експертиза, имотът загубил статута си на земеделска земя, тъй като от 1963 г. бил в регулация. Към 2004 г. имотът бил комплексно застроен с част от стопанска сграда – склад, част от автомивка и бетонова настилка. За строителството имало издадено разрешение за строеж, съответно през 1962 и 1972 г. Посочени са и прилежащите площи които попадат в процесния имот съответно 49.5 кв. м. и 34.5 кв. м. С оглед експертизата съдът приел че е приложима нормата на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ и затова искът за собственост бил неоснователен.
Изводите на въззивния съд не са в противоречие с приетото в решение № 410 от 15.05.2000 г. по гр. д. № 1504/99 г. на ВКС IV ГО, в което се съпоставят разпоредбите на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът е обсъдил всички доказани факти и е приел че са налице предпоставките на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ тъй като върху възстановената на ищците земя са проведени мероприятия и няма свободна площ която да бъде възстановена. Останалите изложени в касационната жалба аргументи са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 15.07.2009 г. по гр. д. № 1729/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: