ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№495
гр. София, 12.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 688 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. М. М., С. М. С. , Е. М. А. , С. М. А. , А. М. А. , М. И. А. , Ф. И. А. , М. Ю. А. и Ю. Ю. А. срещу решение № 307 от 21.04.2008 г., допълнено с решение № 541 от 02.10.2008 г., по гр. д. № 204/08 г. на Окръжен съд гр. П.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация М. И. М. и Община гр. В. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 29.12.2001 г., допълнено с решение № 179 от 18.10.2005 г., по гр. д. № 186/01 г. на Районен съд гр. В.. П. е ново решение с което е отхвърлил предявените от касаторите срещу Община гр. В. и М. М. искове за собственост на дворно място с площ 200 кв. м. от имот № 126 в кв. 6, включен в парцел ****общ. 45. С оглед указанията на ВКС в отменителното решение, след осъществен косвен съдебен контрол върху решение на ОСЗ съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот. Комисията се произнесла с решение без да е била валидно сезирана и решението и е нищожно поради липса на компетентност. Ответникът се легитимирал като собственик на имота след делба между него и общината на съсобствения парцел.
В жалбата не се сочи съществен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл с решението си. С оглед изложените в жалбата доводи следва да се приеме, че същественият въпрос е за преценка на доказателствата с които страните са установили правото си на собственост. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се излагат твърдения за противоречие на въззивното решение с практиката на съдилищата.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Касаторът обосновава твърденията си за допустимост с решенията постановени от различните инстанции при разглеждане на висящия спор. В посочената хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не решенията по конкретния спор в отделните инстанции. След като противоречива съдебна практика не се сочи, няма основание касационната жалба да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 от 21.04.2008 г. по гр. д. № 204/08 г. на Окръжен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: