ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. София, 01.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1376 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. Д. срещу решение от 15.04.2009 г. по гр. д. № 183/06 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация С. Д. Д. и Г. Д. Г. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 29.07.2005 г. по гр. д. № 406/04 г. на Софийски градски съд. Постановил е ново решение, с което е осъдил В. Д. да предаде на С. Д. и Г. Г. владението на 12 кв. м., реална част от имот с пл. № 3* по КП на София от 1975 г. съгласно скица, неразделна част от решението, както и да им заплати обезщетение за периода 01.03.2002 г. до 07.11.2002 г. в размер на по 300 лв. Осъдил е на основание чл. 109 ЗС В. Д. да премахне незаконна постройка с площ 12 кв. м., представляваща част от магазин № 19, попадаща в имота на ищците.
За да постанови решението въззивният съд е приел че ищците са възстановени собственици на имота по ЗСПЗЗ. Възстановяването било законосъобразно, тъй като застрояването на имота било реализирано след 01.03.1991 г. и то в нарушение на издаденото разрешение за строеж. Построеното от ответника създавало пречки за ползуване на имота в пълен размер, затова съдът уважил и иска по чл. 109 ЗС.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи в изложението си правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде точна квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правен въпрос в изложението е основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл. 280 ал. 1 ГПК не е достатъчно за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.04.2009 г. по гр. д. № 183/06 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: