ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1312
гр. София, 23.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1175 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Д. Ф., И. Д. Ф. , П. Д. Ф. и Ф. Д. Л. срещу решение № 632 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 524/01 г. на Окръжен съд гр. С.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Д. Д. В., Ф. А. Ф. и А. С. Ф. оспорват жалбата. Останалите ответници по касация не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 177 от 29.05.2001 г. по гр. д. № 214/97 г. на Районен съд гр. Д. в частта, в която искът за делба на 23 земеделски имота е отхвърлен. Допуснал е извършването на делба на описаните 23 имота между наследниците на А. Ф. О. , като е определил и квотите на съсобственост на съделителите. Оставил е в сила решението в останалата му част. Преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторите не са формулирали такива въпроси. От анализа на доводите в жалбата и в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК може да се направи извод, че касаторите са имали предвид решаването от съда на материалноправен въпрос за възможността за придобиване по давност на имот след извършена през 1953 г. доброволна делба до внасянето му в ТКЗС както и за това, как се изчисляват квотите на съсобственост при делба. Твърди се, че тези въпроси били разрешени в противоречие с практика на ВКС.
За да е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, е необходимо касаторът да посочи и представи влезли в сила съдебни решения които разглеждат формулираните въпроси по различен начин и в този смисъл въззивното решение да им противоречи. В решението си въззивният съд е изложил съображения, че страните имат общ наследодател А, починал през 1953 г. и оставил за наследници втора съпруга Н, починала през 1955 г., както и общо 12 деца от два брака. Първата му съпруга Д починала през 1934 г. и нямало доказателства процесните имоти да са били нейна собственост. С решение № 1* от 18.10.2006 г. по гр. д. № 991/05 г. на ВКС ІV ГО спорът между страните по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за това, кой е бил собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС, бил решен. С това решение било прието за установено по иска на Ф. Ф. , че общият наследодател А е бил собственик на 20 земеделски имота, тъй като приживе не се е разпоредил с тях, а след смъртта му през 1953 г. до внасянето им през 1958 г. в ТКЗС не е изтекъл изискуемия срок за придобиването им по давност от наследниците, дори имотите да са били разделени неформално. След постановяване на решението, на 04.12.2007 г. било издадено решение на ОСЗ, с което на наследниците на А. О. била възстановена собствеността на процесните 23 земеделски имота. За тези имоти, за които няма постановено положително решение за възстановяване, делба не е допусната. С оглед разпоредбите на чл. 5 и сл. ЗН и родствените връзки на съделителите с общия наследодател, съдът определил квотите им на съсобственост.
В изложението си, касаторите не са посочили различна съдебна практика, затова не може да се направи проверка за евентуално противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС. Противоречива съдебна практика не е била посочена и след като жалбата е оставена без движение от въззивния съд, с указания за формулиране на основания за допустимост на касационното обжалване. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК не може да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
В изложението се твърди и че разрешените от съда въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържаното от касаторите основание по същество представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разрешените въпроси за допускане на делбата и за определяне квотите на съсобственост нямат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а имат значение по конкретното дело. При формиране на крайния извод за допускане на делбата съдът не е тълкувал закона по различен начин, а е преценил конкретни факти. Затова не е налице основание за допустимост на касационно обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Още повече, че в ЗН се съдържат изрични разпоредби как се формират квотите на съсобственост при наследяване по закон.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответниците по касация Д. В. , Ф. Ф. и А. Ф. претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите им дължат заплащане на 180 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 632 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 524/01 г. на Окръжен съд гр. С..
ОСЪЖДА Б. Д. Ф., И. Д. Ф. , П. Д. Ф. и Ф. Д. Л. да заплатят на Д. Д. В., Ф. А. Ф. и А. С. Ф. 180 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: