ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№324
гр. София, 23.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 495 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. епархийски д. съвет срещу решение № І* от 27.10.2008 г. по гр. д. № 442/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация ОСЗ гр. Б. и Община гр. Б. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 736 от 21.04.2008 г. по гр. д. № 1374/07 г. на Районен съд гр. Б., с което е отхвърлен предявения от С. епархийски д. съвет иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, за признаване за установено, че има право да му бъде възстановена собствеността върху “сазлък” с площ от 210.7 дка в м. “М”, землището на гр. Б., остров “С” /остров “Б”.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за доказателствата с които се установява право на собственост на земеделска земя, когато е предявен установителен иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Без значение е кой съд е постановил другото решение. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е изложил съображения че представените писмени доказателства установяват правото на собственост на касатора до 1930 г. Липсвали последващи записвания на имота в емлячен регистър до 1950 г., а и вещото лице заявило че не можел да го идентифицира. Тъй като ищецът не доказал че е бил собственик на имота към момента към обобществяване на имотите, съдът приел че не били налице основанията по ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на процесния имот.
Анализът на приложената към изложението съдебна практика не води до извод, че въззивното решение и противоречи. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. Преди всичко, за прецизност следва да се посочи, че цитираната съдебна практика касае доказателствата с които се доказва правото на собственост при иск за възстановяване на гори по чл. 13 ал. 2 и 3 ЗВСГЗГФ, а не доказателствата с които се доказва правото на собственост при възстановяване на земеделска земя по чл. 11 ал. 2 вр. с чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ. Въпреки известната прилика в двете хипотези на възстановяване на собствеността, има и различие в допустимите доказателства. Според новата редакция на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 13/07 г., приложима съгласно § 30 ЗИД на ЗСПЗЗ и към висящите производства, правото на собственост се доказва само с писмени доказателства чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ – с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по ЗТПС от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Според ал. 3 на чл. 13 ЗВСГЗГФ, правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. И в двата случая, доказателствата трябва да установяват правата на бившите собственици към момента на обобществяване на земеделските земи, респективно на горите.
В решение от 14. 05. 2001 г. по гр. д. № 25/01 г. Окръжен съд гр. Г. е приел, че правото си на собственост върху гората страната е доказала с препис от емлячен регистър. В решение от 16.04.2002 г. по гр. д. № 193/01 г. същият съд приел, че не е доказано правото на собственост, тъй като правата си страната установила само с данъчна книжка за плащане на данъци. В решение от 04.01.2008 г. по гр. д. № 264/07 г. Окръжен съд е приел, че правото на собственост е доказано с препис от емлячен регистър. От една страна, тъй като въззивното решение касае искане за възстановяване на земеделски имот, фактите доказани в отделните производства за възстановяване на гори не водят до извод за противоречива съдебна практика. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да са идентични с обжалваното решение, не са достатъчни за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. От друга страна, решенията не сочат на тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин, а за преценка на конкретни факти. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите не съвпада с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на това основание.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 27.10.2008 г. по гр. д. № 442/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: