ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1317
гр. София, 26.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1141 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. П. В., Б. С. В., М. Н. В., Т. Ц. Д. и Е. Ц. П. срещу решение № 31 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 352/08 г. на Окръжен съд гр. Г.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация “В” ООД гр. Т. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 36 от 07.05.2008 г., допълнено с решение № 77 от 03.10.2008 г., по гр. д. № 134/07 г. Районен съд гр. Т. е отхвърлил предявените от М. В. , Б. В. , М. В. , Т. Д. и Е. П. срещу “В” ООД искове за собственост на част от УПИ * от кв. 23а по плана на гр. Т. с площ от 2 257 кв. м., както и установителния иск за собственост на част от УПИ * с площ 1 543 кв. м. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е дали е необходимо да се проведе процедура по възстановяване собствеността на имот тогава, когато земеделската земя не е включена в организациите по чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
В хипотеза на допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт със задължителната практиката на ВКС. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК ВКС е приел, че когато незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти са били застроени и не съществуват до размера, в който са били отнети или отчуждени, се прилагат разрешенията на т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС за допустимостта на реституцията, ако строежът е законен, а когато строежът е незаконен, се прилага чл. 2 ал. 6 ЗОСОИ, като собствениците се обезщетяват по административен ред от органа по чл. 6 ал. 1 от същия закон. Тъй като в случая се касае за имот, който към момента на обобществяване на земята е бил земеделски, цитираното тълкувателно решение не намира приложение в отношенията между страните, затова няма основание за допустимост на обжалването по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Според чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение в което същественият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика. В решението си въззивният съд е приел че ищците не се легитимират като собственици на претендираната от тях част от УПИ * и на намиращите се в него сгради. Наследодателят им придобил през 1945 г. пасище в м. “Л” с площ от 4 дка. Тъй като имотът бил земеделски към 1945 г., въпреки че няма доказателства имотът да е бил включен в ТКЗС и че през 1968 г. бил включен в регулацията на града, ищците следвало да проведат процедура по възстановяването му по реда на чл. 10 ал. 7, респ. чл. 10б ЗСПЗЗ. Нямало и доказателства имотът да е бил незаконно отнет от наследодателя на ищците.
Въззивното решение не противоречи на приетото в решение № 1* от 22.10.2008 г. по гр. д. № 3751/07 г. на ВКС ІV ГО. В него съдът е разгледал теоретично въпроса кога следва да се счита че земята е земеделска според дефиницията в чл. 2 ЗСПЗЗ и нормата на чл. 1 ППЗСПЗЗ. Изрично посочени са хипотезите, когато макар и неземеделски по смисъла на специалния закон към датата на неговото действие, земите подлежат на реституция. Като е приел че процесният имот имал земеделски характер, въззивният съд не е приел нещо различно и в противоречие с приетото в цитираното решение.
Решението на въззивния съд не противоречи и на решение № 1* от 27.11.2008 г. по гр. д. № 3974/07 г. на ВКС ІV ГО. Според цитираното решение, за процесния имот не е било необходимо да се осъществи земеделска реституция, тъй като не бил внесен в ТКЗС, за него били внасяни данъци за притежаван непокрит земеделски имот и не бил отнет на основание хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. Тъй като решението на ВКС касае друг имот, фактите доказани в отделните производства не водят до извод за противоречива съдебна практика. Не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки казус.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 352/08 г. на Окръжен съд гр. Г..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: