ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1356
гр. София, 15.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1248 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Г. М. срещу решение № 715 от 17.04.2009 г. по гр. д. № 728/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация П. И. П. оспорва жалбата. Останалите ответници по касация не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 1* от 07.01.2008 г. по гр. д. № 1248/06 г. Районен съд гр. Р. е отхвърлил предявения от М. М. иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Изложил е съображения, че с ангажираните доказателства ищцата не е доказала твърденията си, че наследодателят и придобил собствеността на процесните имоти въз основа на давностно владение за периода от 1900 г. до 1943 г. Няма писмени доказателства за собственост, а гласните доказателства съдът не кредитирал, тъй като свидетелят посочен от касаторката дал неточни и неясни показания, които били в противоречие с другите доказателства.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Твърди, че съдът е решил съществен въпрос за правото на собственост на земеделските земи към момента на образуване на ТКЗС, но кой е този въпрос, от изложението не става ясно. Излагат се твърдения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но без основанията да се обосноват, като в изложението е възпроизведено съдържанието на касационната жалба. Касационният съд не е длъжен и не може сам да формулира правен въпрос който е от значение за изхода на конкретното дело, затова непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване. Действително, в жалбата е посочената съдебна практика – решение № 654 от 22.07.1999 г. по гр. д. № 211/99 г. на ВКС II ГО и № 900 от 02.10.2008 г. по гр. д. № 3011/2007 г. на ВКС І ГО, но след като не е формулиран правен въпрос решен противоречиво от съдилищата, тази практика не може да бъде свързана с решаващата дейност на въззивния съд, а от тук и да е основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 715 от 17.04.2009 г. по гр. д. № 728/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: