ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№60
гр. София, 30.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 98 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. П. С. и И. П. Ц. срещу решение № 427 от 27.03.2008 г. по гр. д. № 713/07 г. на Окръжен съд гр. С.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата О. гр. К..
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 90б от 19.06.2007 г. по гр. д. № 1567/06 г. на Районен съд гр. К.. П. е ново решение, с което е отхвърлил установителния иск на Ц. С. и И. Ц. срещу О. гр. К. за собственост по наследство и давност на лозе с площ 1 600 кв. м., имот пл. № 278 по КП от 1996 г. на гр. К., м. “С”.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществения материалноправен въпрос е възможността за присъединение владението на недвижим имот от наследодателя към владението на наследника, за придобиването му по давност и наследство. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Настоящият състав счита, че въпросът не е съществен, тъй като не би повлиял на съдържанието на решението.
От друга страна, въззивното решение не противоречи на посочената съдебна практика – решение № 2* от 07.10.1972 г. по гр. д. № 1941/72 г. на ВС І ГО. В решението е прието, че наследникът който се позовава на придобивна давност може да добави към своя срок на владение и срока на владението което е било упражнявано от неговия праводател. Въпросът за срока на придобивната давност не е бил спорен. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска въззивният съд е приел че свидетелите не са установили съвпадение на границите на владения от ищците имот с границите на имота описани в исковата молба. Затова не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване и поради противоречие между първоинстанционното и въззивното решения. За да е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е необходимо касаторът да посочи и представи влезли в сила съдебни решения на други съдилища които разглеждат формулирания съществен въпрос по различен начин и в този смисъл въззивното решение да им противоречи, а не решенията на различните инстанции по процесния спор. Касаторите сочат като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. По приложение разпоредбата на чл. 79 ЗС е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 427 от 27.03.2008 г. по гр. д. № 713/07 г. на Окръжен съд гр. С..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: