ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
гр. София, 16.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1418 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. И. Й. срещу решение № 236 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 63/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Е. Г. Г. и И. М. Г. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 5* от 24.10.2008 г. по гр. д. № 1664/07 г. Районен съд гр. Б. е отхвърлил предявения от К. Й. срещу Е. Г. и И. Г. инцидентен установителен иск за признаване за установено, че е собственик въз основа на наследяване и давност на поземлен имот с идентификатор № 0* по кадастралната карта на гр. Б.. Д. е извършване на съдебна делба между страните на имоти с идентификатори № 0* и № 0* включени в общ УПИ *, 4109 с обща площ по скица 911 кв. м., а по нотариален акт 876 кв. м., при квоти за Е. и И. Г. общо 417,50/911 ид. ч. и 496,50/911 ид. ч. за К. Й. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде точна квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема, че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда да извърши преценка на всички доказателствата по делото съгласно чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ и материалноправен въпрос за възможността имот да бъде придобит от един от съсобствениците му по давност. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Цитираната от касатора съдебна практика не е в противоречие с приетото от въззивния съд, а напротив, е в потвърждение от приетото от него. Въззивният съд е приел, че процесният имот бил собственост на П. Й. починал през 1958 г. и оставил за наследници децата си В. , Г. , И. и С. Делба на имота между наследниците не била извършвана. По предходни планове имотът били заснет с пл. № 4* и № 4* П. 1997 г. за имоти пл. № 4* и № 4* бил отреден общ парцел ****,4109. По действуващия план имот № 4* съответствувал на имот № 1* а имот № 4* на имот № 1* П. 2003 г. ищците закупили имот № 143 и ? ид. ч. от имот № 1* заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда застроена на площ 45 кв. м. Техни праводатели са наследници на сина Г. Касаторът е наследник на друг син И. , който през 1998 г. бил признат за собственик на ? ид. ч. от имот № 144 без жилищната сграда, навеса и гаража. Независимо че между двата имота съществувала ограда, касаторът бил държател на идеална част на Г. и с ангажираните доказателства не установил че е трансформирал държането във владение.
Обобщено, в решения № 508 от 29.07.2003 г. по гр. д. № 740/02 г. на ВКС І ГО, № 1* от 26.07.1999 г. по гр. д. № 444/99 г. на ВКС V ГО, № 140 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 797/05 г. на ВКС І ГО, № 169 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 754/05 г. на ВКС І ГО и № 2* от 07.05.1980 г. по гр. д. № 559/80 г. на ВС I ГО, е прието, че сънаследник може да придобие по давност сънаследствената вещ, като докаже че упражнява фактическа власт върху него повече от десет години не само като е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другите сънаследници, както и че промяната в намерението му е демонстрирана, като е станала достояние на сънаследниците. Въззивният съд е съобразил посочената съдебна практика, но е приел с оглед доказаните факти по делото, че касаторът не е придобил имота по давност. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпада с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на това основание.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответникът по касация претендира за присъждане на разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 350 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 63/09 г. на Окръжен съд гр. Б..
ОСЪЖДА К. И. Й. да заплати на Е. Г. Г. и И. М. Г. 350 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: