ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1244
гр. София, 06.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1040 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Н. С. срещу решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 950/07 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация “Е” ООД гр. В. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 619 от 05.03.2007 г. по гр. д. № 2868/05 г. на Районен съд гр. В. в частта, в която “Е” ООД е на осъден основание чл. 75 ЗЗД да предаде на Н. С. ? ид. ч. от реална част, очертана с червена линия на скицата намираща се на лист 12 от делото, в качеството му на владелец на тази идеална част и вместо него е постановил решение с което е отхвърлил иска в тази част. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът на Н. С. предявен на основание чл. 76 ЗС е отхвърлен за останалата ? ид. ч.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае преценката на гласните писмени и доказателствата по делото по смисъла на чл. 136 ГПК /отм./ в съответствие с разпоредбата на чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1,т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В тази хипотеза на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, която се определя не само от тълкувателните му решения, но от неговото еднообразно правоприлагане по конкретни дела. За да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да се отнася до същия въпрос и не е изгубила значението си.
За да отхвърли иска по чл. 75 ЗС за ? ид. ч. от имота съдът е приел, че ищецът не е доказал твърденията си за владение на процесния имот в продължение на шест месеца. Със свидетелски показания и експертизи било установено, че ищецът посещавал имота инцидентно, а не трайно, не го е и облагородил. С писмените доказателства не било установено кой е имотът за който касаторът е плащал данъци и правил постъпки за захранване с вода и ел. енергия. За да приеме че искът по чл. 76 ЗС е неоснователен съдът приел, че обективната страна на владението към момента на отнемането е недоказана. Нямало доказателства кой и кога е поставил фургоните в имота, както и доказателства за трайно владение от страна на ищеца. Въззивното решение не противоречи на посочената от касатора съдебна практика. Съгласно чл. 188 ГПК /отм./ съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, т. е. преценяват се събрани по конкретното дело факти относими към решаване на спора по същество. Обобщено, в решения № 463 от 16.03.1996 г. по гр. д. № 1094/95 г. на ВС IV ГО, № 40 от 04.04.2000 г. по гр. д. № 549/99 г., на ВКС IV ГО и № 525 от 10.06.2009 г. по гр. д. № 1502/2008 г. на ВКС ІІІ ГО, № 147 от 25.05.1994 г. по гр. д. № 690/1993 г. на ВС IV ГО е прието, че не съществува ограничение относно допустимостта на свидетелите с изключение на тези, които имат качеството на страна в процеса. Законът задължава съда да ги прецени по свое вътрешно убеждение с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид тяхната възможна заинтересованост. В решението си съдът е извършил такава преценка, върху която касационната инстанция не може да влияе. Няма противоречие и с решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр. д. № 302/2005 г. на ВКС I ГО, според което експертното заключение следва да бъде обсъдено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Съдът е обсъдил експертизите с оглед на всички събрани по делото доказателства. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за владение, респ. държане на процесния имот не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на това основание.
Не е налице е хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не е приложена противоречива съдебна практика на въззивни съдилища. Що се отнася до решение на от 27.02.2009 г. по гр. д. № 1285/07 г. на Окръжен съд гр. В., то не може да бъде предмет на обсъждане, тъй като няма данни то да е влязло в сила.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че спорът е от съществено значение за точното прилагане на закона, но без касаторът до обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Произнасянето по формулираните съществени за спора въпроси не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 950/07 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: