ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 197
гр. София, 02.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1513 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Р. П. срещу решение № 1* от 28.07.2009 г. по гр. д. № 1810/08 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Д. Г. С., Р. Н. С., Г. Д. Г. и Н. Д. А. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 1* от 26.05.2008 г. по гр. д. № 4050/05 г. на Районен съд гр. В.. П. е за установено, че ищецът е възстановен собственик на земеделски имот, част от който попада в терен по § 4. Ответникът Д. Г. бил признат за собственик на земеделски имот, предоставен му за ползуване по ПМС № 76/77 г., който представлява част от имота възстановен на ищеца. Д. Г. и съпругата му Р. С. дарили по ? ид. ч. на сина си Г. и на дъщеря си Н. Съдът е изложил съображения че искът за собственост е неоснователен, тъй като ответникът доказал че владее правомерно.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. Както е прието и в Тълкувателно решение № 1/09 г. от 19.02.2010 г., ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема, че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Основанието е обусловено от наличието на противоречива практика на съдилищата по поставения процесуален въпрос по необжалваеми съдебни актове. В случая няма данни представеното от касатора определение от 27.01.2003 г. по гр. д. № 5304/02 г. на СГС да е влязло в сила. Посочената практика на административен съд също не е основание за преценка дали касационната жалба е допустима с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При формулиране на това основание за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища. Решенията по административни дела не са основание за допустимост, тъй като те не формират съдебна практика по гражданскоправен спор. Няма противоречие между въззивното решение и решение № 691 от 11.05.2006 г. по гр. д. № 1515/05 г. на ВКС ІV ГО, според което съставянето на констативен нотариален акт, с който е признато придобитото по силата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ право на собственост, не обръща тежестта на доказване, нито освобождава съда да провери наличието на материално-правните предпоставки от фактическия състав на цитираната норма, щом те се оспорват. За да формира изводите си съдът е обсъдил не само издадения на ответника констативен нотариален акт, но и другите представени доказателства включително и това, че на ответника Г е било предоставено право на ползуване въз основа на ПМС № 76/77 г. и преди 01.03.1991 г. той построил сграда в имота, затова след заплащане на цената на земята правото на ползуване е трансформирано в право на собственост. Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот от ответника не съвпада с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на това основание.
В изложението се съдържа бланкетно възпроизвеждане на текста на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой точно правен въпрос е решен противоречиво от съда поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 28.07.2009 г. по гр. д. № 1810/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: