ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134
гр. София, 11.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1364 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
С решение № 114 от 16.07.2004 г. и допълнително решение № 349 от 29.05.2006 г. по гр. д. № 12/03 г. Районен съд гр. Ц. е признал за установено по иска на „А” А. , че Г. И. Т., С. М. А. , С. Т. Г., М. В. Г. и Т. В. Г. не притежават право на собственост на имот № 0* в землището на гр. П., както и че и “К” О. не е собственик, тъй като праводателят му не бил собственик. Отменил е нот. акт № 81 от 2000 г. Прекратил е като недопустим иска на „А” А. срещу ОСЗ гр. П.. П. е за установено по иска на Г. Т. , С. А. , С. Г. , М. Г. , Т. Г. и “К” О. , че „А” А. не притежава право на собственост върху снек-бар „Д” построен в имота, както и че не е ползувател и титуляр на правото на строеж върху терена върху който е изграден.
С решение № R І-225 от 05.03.2009 г. по гр. д. № 962/06 г. Окръжен съд гр. Б. е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която отрицателния установителен иск срещу “А” А. е уважен и е прекратил производството по делото. Оставил е в сила решението в частта, в която отрицателния установителен иск за собственост на “А” А. е уважен, както и в частта, в която е отменен нот. акт № 81/00 г.
Срещу решението са постъпили касационни жалби от Г. Т. , С. А. , С. Г. , М. Г. и Т. Г. и от “К” О. гр. С..
Ответникът по касация “А” А. <Ад&@А. оспорва жалбите.
Трето лице помагач М. на и. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбите и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск за собственост на “А” А. е допустим, тъй като ищецът бил във владение на имота за който ответниците физически лица получили положително решение от ОСЗ и който в последствие продали на от “К” ООД. Приел е за недопустим насрещния отрицателен установителен иск на ответниците физически лица и “К” О. срещу “А” А. , тъй като ответниците нямат правен интерес да отричат правата на ищеца. Ако решението на ОСЗ бъде зачетено от съда при разглеждане на първоначалния иск, ответниците разполагат с титул за собственост който могат да противопоставят на ищеца и по отношение на постройката, съгласно чл. 92 ЗС. По същество на спора съдът приел, че с решение на ОСЗ на ответниците физически лица, като наследници на М. Г. , било възстановено право на собственост върху двор, горско стопанство с площ 2.8 дка, имот пл. № 0* м. „П”. За имота те се снабдили с констативен нот. акт № 81 от 04.10.2000 г. и с нот. акт № 37 от 08.02.2002 г. го продали на “К” ООД. Съдът подложил решението на ОСЗ на косвен съдебен контрол и приел че е нищожно поради липса на валидно заявление за възстановяване. Решението било и незаконосъобразно, тъй като било издадено в нарушение на чл. 10б ЗСПЗЗ. През 1959 г. терен от 100 хектара бил предоставен безвъзмездно на ЦК на ДКМС за изграждане на ММЦ “Г”. Процесният имот бил част от реализираното мероприятие. За територията имало одобрен РП през 1967 г., в който процесния снек-бар не бил заснет, но попадал в границите на имота. Барът бил построен през 1982 г. като част от ММЦ “П”. С договор от 19.11.2001 г., сключен по реда на ЗППДОП /отм./, „А” А. придобила обособени обекти в ММЦ „П”, вкл. и снек-бар „Д”, представляващ полумасивна сграда със застроена площ 320 кв. м. на един етаж, построен през 1982 г., намиращ се в зона „а” на ММЦ.
В изложенията на касаторите по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани идентични специфични въпроси, по които съдът се е произнесъл с атакуваното решение: процесуалноправен въпрос за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост от лице което не владее, след като може да се защити с осъдителен иск и за допустимост на предявен от ответниците по този иск отрицателен установителен иск срещу първоначалния ищец тогава, когато има правен интерес. Съдът се произнесъл и по съществен материалноправен въпрос за законността на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че няма основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Цитираното Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВС разглежда конкретни въпроси във връзка с възстановяване на собствеността на земеделски земи – че решенията на ОСЗ имат конститутивно действие, за предмета на спора по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ и за страните които следва да вземат участие при разглеждане на този спор. Тъй като тези въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното производство, решението няма отношение към допустимостта на спора.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение по същия правен въпрос, което разглежда формулирания съществен въпрос по различен начин и в този смисъл въззивното решение да му противоречи. Обобщено, в решения № 1* от 09.07.2003 г. по гр. д. № 1890/02 г. на ВКС V ГО и № 975 от 11.12.2002 г. по гр. д. № 1800/01 г. на ВКС IV ГО е прието, че липсва правен интерес от предявяването на установителен иск тогава, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или с конститутивен иск. В случая няма различие с приетото от съда по отношение наличието на правния интерес като предпоставка за предявяване на иска по на чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./. Въззивният съд е съобразил тази практика, но е приел с оглед фактите по делото че искът е недопустим. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването със закона, но като се преценява и фактическата обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Няма противоречие и с приетото в решение № 18 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1080/99 г. на ВКС ІV ГО. Според решението, земеделската земя внесена в ТКЗС и включена в строителните граници на населеното място подлежи на възстановяване на бившия й собственик или неговите наследници, макар да е била е придобита от трето лице, след като не е застроена със законни строежи. Решението е неотносимо към спора. То касае нормата на чл. 10 ал. 7, а не чл. 10б ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл са мотивите на въззивния съд. Разпоредбата на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ урежда случай в който не може да се възстанови собствеността поради извършено законно строителство върху земята. Разпоредбата на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единична сграда, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Разпоредбата се прилага към земеделски земи намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях, като изискването за законност на строителството не се отнася до хипотезите на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ, защото не е изрично предвидено в разпоредбата.
По изложените съображения няма основание касационната жалба да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № R І-225 от 05.03.2009 г. по гр. д. № 962/06 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: