ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
гр. София, 11.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 263 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Б. И. срещу решение № 230 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 410/08 г. на Окръжен съд гр. Я.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 59 от 09.07.2008 г. по гр. д. № 168/07 г. на Районен съд гр. Е.. П. е ново решение, с което е признал за установено по отношение на М. Б. Г. , Н. Б. И. и А. Б. А. , че преди образуването на ТКЗС, земеделските земи възстановени по преписки № 548 от 04.09.1991 г. и № 3* от 20.07.1992 г. са били собственост на А. Т. П. , а не на внеслия ги в ТКЗС Б. А. П. За да уважи иска въззивният съд е приел че е доказано правото на собственост на общия наследодател А към момента на обобществяване на земята, докато ответниците не са доказали че към този момент Б. П. е придобил собствеността им.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществения материалноправен въпрос е на кого следва да се възстановят земеделските земи, собственост на общ наследодател, но внесени в ТКЗС от неговия син. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая такава съдебна практика не се сочи. Касаторът обосновава основанието си за допускане на касационното обжалване с решенията постановени от инстанциите по висящия спор. В посочената хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не решенията по конкретния спор в отделните инстанции.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 410/08 г. на Окръжен съд гр. Я..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: