О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
гр.София,16.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1029 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. „Н”- гр. К. срещу решение от 02.02.2009 г. на К. окръжен съд, постановено по гр.д. № 748 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 31.03.2005 г. по гр.д. № 949 от 1992 г. на К. районен съд за отхвърляне на предявения от Р. „Н” срещу „В” А. иск с правно основание чл.108 от ЗС за следния недвижим имот: винарска изба в с. Г., находяща се в УПИ * в кв.2 по плана на с. Г. с площ от 12 600 кв.м. при съседи: от три страни улици, от юг-земеделска земя, ведно с прилежащите й сгради, както следва: 1. склад-масивна едноетажна сграда със застроена площ от 45 кв.м., 2 склад- масивна едноетажна сграда със застроена площ от 45 кв.м., 3. склад- навес масивен със застроена площ от 60 кв.м., 4. кафе и дърводелска работилница- масивна едноетажна сграда със застроена площ от 62,50 кв.м., 5. кантар- едноетажна масивна постройка със застроена площ от 9,70 кв.м., 6. административна едноетажна масивна сграда със застроена площ от 74,70 кв.м., 7. склад- навес- масивен със застроена площ от 400 кв.м., 8.трафопост със застроена площ от 61,40 кв.м., ремонтна работилница-масивна едноетажна сграда със застроена площ от 425,10 кв.м., 10. кантар-масивна едноетажна постройка със застроена площ от 26 кв.м., 11. сграда- портиерна- КПП- масивна едноетажна постройка със застроена площ от 1040 кв.м., 12. винарска изба-двуетажна масивна сграда със застроена площ от 797 кв.м., 13. спиртоварна-едноетажна масивна сграда със застроена площ от 208,70 кв.м., 14. котелно отделение- масивна едноетажна сграда със застроена площ от 36,80 кв.м. и 15. парова централа-едноетажна масивна сграда със застроена площ от 222 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на К. окръжен съд е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл.134, ал.1 от ГПК /отм./ относно доказване на правоприемството между ищцовата кооперация и В. кооперация „Г”, когато не е представен съдебен акт за вписване на кооперацията. По делото било представено удостоверение от К. окръжен съд, че фирмените дела по вписванията на кооперитивните организации са унищожени и удостоверение от Д. архив, че там не са предавани и не се съхраняват фирмени дела, регистри и други съдебни документи, касаещи вписване на кооперативни организации. Поради това съгласно чл.134, ал.1 от ГПК /отм./ правоприемството било установено със събраните по делото гласни доказателства. Имало и писмени доказателства за вливането на В. кооперация „Г” в ЗК „3-ти март” и за последващото вливане на ЗК „3-ти март” в Р. „Н”- гр. К.. О. това, така установеното правоприемство било прието за установено още при първото разглеждане на делото от въззивната и от касационната инстанция. Като практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, са посочени следните решения: решение № 1* от 28.05.1960 г. по гр.д. № 1* от 1960 г. на ВС, Трето г.о., решение № 838 от 27.06.2001 г. по гр.д. № 115 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр.д. № 43 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответникът „В” А. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Р. „Н”-гр. Кюстендил иск с правно основание чл.108 от ЗС за винарската изба на две основания: 1. Поради това, че ищецът не е доказал, че е правоприемник на кооперация „Г” /не било представено решение на фирмен съд за регистрация на вливането на кооперация „3-ти март” с Р. „Н”- гр. К., каквото се изисквало съгласно чл.9 и сл. от П. за кооперативните организации /обн. във в.”И”, бр.27 от 1954 г./. 2. Поради това, че ищецът Р. „Н”-гр. Кюстендил не доказал, че към момента на одържавяване на процесните сгради през 1948 г. същите са принадлежали на кооперация „Г” /тъй като към 1948 г. земята не е била собственост на кооперацията и поради принципа за приращение, залегнал в чл.78 от ЗИСС, собственик на процесните сгради бил собственика на земята Българската земеделска и кооперативна банка /БЗКБ/. В тежест на ищеца било да докаже, че на кооперация „Г” е било учредено право на строеж върху терена от собственика на този терен- БЗКБ. Предоставянето на избата от БЗКБ на кооперация „Г” за стопанисване, удостоверено с протокол № 2 от 28.08.1945 г., не било равнозначно на прехвърляне на право на собственост. Правоотношенията на лозаро-винарските кооперитивни сдружения /ЛВКС/ и БЗКБ били уредени с Наредбата за построяване на модерни винарски изби от БЗКБ, които ще се предадат на ЛВКС за ползване срещу дългосрочно погасяване от 1939 г., съгласно чл.9 от която построените изби се считат собственост на БЗКБ до окончателно погасяване на стойността им и прехвърлянето им на кооперативното сдружение по надлежния ред/.
Това решение не противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.134, ал.1 от ГПК /отм./, според която когато писмен документ е изгубен или унищожен не по вина на страната по делото, тя може да доказва обстоятелствата, обективирани в този писмен документ, със свидетелски показания. В случая правилно при решаване на въпроса за правоприемството въззивният съд не е взел предвид свидетелските показания и другите събрани по делото писмени доказателства, тъй като не е било доказано, че решението на фирмения съд за регистрация на вливането на кооперация „3-ти март” в Р. „Н”-гр. Кюстендил е било унищожено или загубено: Представеното удостоверение изх. № 610 от 10.05.2004 г. на К. окръжен съд е със съдържание, че във фирмено отделение на този съд има предадени 2 броя кооперативни регистри на Д. районен съд от 1949 г. и че в този съд не се съхраняват други документи за вписване на Р. „Н”-гр. Кюстендил до 1989 г. Само по себе си това удостоверение не доказва, че са съществували други съдебни решения за вписване на обстоятелства, свързани с юридическата правоспособност и преобразуване на кооперация „3-ти март” и Р. „Н”-гр. Кюстендил, извън представените по делото решения, и че тези други решения за регистрация са били унищожени или изгубени.
Поради това не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на К. окръжен съд.
Не са налице и други основания за допускане на касационното обжалване: По другия съществен за делото материалноправен въпрос /чия собственост са изградените след 1939 г. върху земя, собственост на Българската земеделска и кооперативна банка, винарски изби за лозаро-винарски кооперативни сдружения и съответно на кого следва да бъдат възстановени тези одържавени по Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино от 1947 г. винарски изби/ касаторът не е посочил практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи, нито е посочил противоречива практика на съдилищата. Няма твърдения и за наличие на непълнота на закона или за неяснота на приложима към настоящия казус правна норма, която да се нуждае от тълкуване /например норма от приложимата в случая Наредбата за построяване на модерни винарски изби от БЗКБ, които ще се предадат на лозаро-винарски кооперативни сдружения за ползване срещу дългосрочно погасяване, обнародвана в ДВ бр.142 от 1939 г./, което да налага допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.02.2009 г. на К. окръжен съд, постановено по гр.д. № 748 от 2007 г. по жалбата на Р. „Н”- гр. К..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.