О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
гр.София, 09.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 988 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „П” О. и „Д” ООД-с. Игнатиево, Варненска област срещу решение № 705 от 24.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2006 г., с което е отменено решение № 853 от 28.04.2006 г. на Варненския районен съд, XII състав по гр.д. № 8* от 2003 г. и вместо него е постановено друго решение за осъждане на „Д” О. да предаде на основание чл.108 от ЗС на „П” О. владението върху реална част от недвижим имот, находящ се в землището на с. И., община А., Варненска област, м.”У”, представляващ ПИ № 235 с площ от 176,254 дка и граници: ПИ № 3* и ПИ 23014, собственост на „П” О. , придобит въз основа на обективирана в нотариален акт № 73, том I, н.д. № 466 от 2003 г. покупко-продажба, представляваща източната част на този имот с площ на частта от 63 дка, заета от оранжериите, отразени на скицата на л.83 от гр.д. № 8* от 2003 г., отделно от оранжериите.
В касационната жалба на „П” О. се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е постановено при съществени процесуални нарушения, при нарушения на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС са решени следните въпроси: 1. За приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, така че да няма нарушение на правилата на логиката, 2. За приложението на чл.92 и чл.98 от ЗС във връзка с пар.5, ал.38 от ЗУТ относно сградите и съоръженията и тяхната съдба отделно от главната вещ и 3. Д. собствеността на движими вещи и съоръжения може да бъде удостоверявана с констативен нотариален акт. Освен това, по тези въпроси била налице противоречива практика на съдилищата и те били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, са посочени следните решения: решение № 8* от 29.10.2004 г. по адм.д. № 3* от 2004 г. на ВАС, Четвърто отделение, решение № 1* от 21.10.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 746 от 21.11.2005 г. по гр.д. № 475 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 403 от 08.06.2005 г. по гр.д. № 935 от 2004 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 179 от 15.03.2002 г. по гр.д. № 578 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 150 от 19.02.2009 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о.
В касационната жалба на „Д” О. се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Налице било противоречие със закона и със съдебната практика по въпроса за липсата на правопораждащи права на собственост в полза на „П” ООД.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от „П” О. срещу „Д” О. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на реална част с площ от 63 дка от поземлен имот № 2* находящ се в землището на с. И., община А., Варненска област, без намиращите се в тази част на имота оранжерии, въззивният съд е приел, че ищецът „П” О. е собственик на тази част от имота, тъй като е правоприемник на „Е” ЕО. , на когото този имот е бил предаден като държавно имущество след извършеното разделяне на държавното имущество в прекратеното КЗС „А” от имуществото на правоимащите лица по чл.27 от ЗСПЗЗ в това КЗС. По отношение на намиращите се в тази част от имота 87 бр. оранжерии е прието, че те също съставляват част от имуществото на прекратенотото КЗС „А”-с. Аксаково, но тази част е била разпределена в дялове на правоимащите лица по чл.27 от ЗСПЗЗ, че тези дялове впоследствие са били внесени в новообразувани земеделски кооперации, които на свой ред са ги внесли в ответното „Д” ООД. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ съдът е приел, че ответникът „Д” О. е собственик на горепосочените оранжерии, че има право възмездно да ги държи в имота на ищеца „П” О. и съответно да придобие земята, върху която са изградени оранжериите по предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ способи.
Това решение не противоречи на практиката на ВКС за начина на придобиване на право на собственост върху движимо и недвижимо имущество на прекратени организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представените към касационната жалба на „П” О. решения на ВКС не касаят този материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалваното решение. А посоченото от касатора „П” О. решение на ВАС не следва да се обсъжда, тъй като съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване е противоречие с практиката на ВКС, но не и с тази на ВАС.
Посоченият от касатора „П” О. въпрос за приложението на чл.92 и чл.98 от ЗС е неотносим към настоящото дело: В обжалваното решение въззивният съд въобще не се е произнасял по приложението на разпоредбите на чл.92 и чл.98 от ЗС, касаещи собствеността на собственика на земята върху изградени върху нея постройки и собствеността на придлежностите към главна вещ, ако не е уговорено друго, тъй като в случая въобще не сме изправени пред такава хипотеза- намиращите се в процесния имот оранжерии не са принадлежност към земята, а отделни вещи, които са били част от имуществото на организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за уреждане на собствеността върху които вещи има специални разпоредби в ЗСПЗЗ и П. за неговото приложение /чл.27 от ЗСПЗЗ и чл.48 от ППЗСПЗЗ/, които правилно са били приложени от въззивния съд.
Посоченият от касатора „П” О. процесуален въпрос за приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ не би могъл да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по същество това е довод за неправилност на решението поради допуснати от съда процесуални нарушения при осъществяване на неговата решаваща дейност, която не е предмет на проверка в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Произнасянето на ВКС по третия посочен от касатора „П” О. въпрос /затова дали собствеността на движими вещи може да се удостоверява с констативен нотариален акт/ не се налага, тъй като в обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е собственик на намиращите се в имота оранжерии не въз основа на удостовереното в констативни нотариални актове, а въз основа на заключения на експертизи и въз основа на други писмени доказателства, удостоверяващи как е било разделено имуществото на бившето КЗС „А” между Д другите правоимащи лица по чл.27 от ЗСПЗЗ.
Касаторът „Д” О. също не е посочил процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС, който да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Посоченият от този касатор въпрос /дали ищецът притежава правото на собственост върху процесното място/ е въпрос по съществото на спора и разрешаването му е свързано с това какви доказателства са били събрани по делото. Дали въз основа на тези доказателства съдът е достигнал до правилен извод за наличие на активна материалноправна легитимация на ищеца по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е въпрос, касаещ решаващата дейност на съда, която както бе изложено по-горе не е предмет на проверка в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Касаторите не са посочили други материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са решени в противоречие с практиката на ВКС, които да са решавани противоречиво от съдилищата или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 705 от 24.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2006 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.