О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр.София, 10.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 92 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Х. срещу решение № 235 от 30.07.2008 г. на Хасковския окръжен съд, граждански състав, постановено по гр.д. № 126 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 974 от 10.01.2007 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на Хасковския районен съд за осъждане на Г. К. Х. и Р. Г. Х. на основание чл.109 от ЗС да премахнат склад-пристройка към магазин за хранителни стоки, изграден в УПИ VII от кв.247 по плана на гр. Х..
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е необосновано, незаконосъобразно и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществени за делото въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона. Посочва няколко решения на ВКС: решение № 316 от 18.02.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1* от 09.02.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 803 от 30.10.1992 г. по гр.д. № 814 от 1992 г. на ВС, Трето г.о.
Ответниците Ф. А. А. и Община Х. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат решения на въззивни съдилища, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в протоворечие с практиката на ВКС.
В случая няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. В посочените от касатора решения № 316 от 18.02.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. и № 1* от 09.02.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че искът с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на построен в съсобствен имот незаконен строеж може да бъде уважен, само ако бъде доказано, че незаконният строеж пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правата си на собственик. В обжалваното решение съдът се е съобразил с тази практика на ВКС и е изложил мотиви защо приема, че изградения от касатора незаконен строеж пречи на упражняването на правото на собственост на ищеца върху намиращата се на по-малко от 3 метра от намиращата се в същия имот, собствена на ищеца сграда.
Според третото посочено от касатора решение № 803 от 30.10.1992 г. по гр.д. № 814 от 1992 г. на ВС, Трето г.о., законосъобразността на заповед за премахване на незаконно строителство се определя от наличието на две комулативни предпоставки- извършването на незаконен строеж и невъзможността за неговото узаконяване. Това решение е постановено по време на действието на ЗТСУ и с оглед предвидената в този закон възможност за узаконяване на незаконните строежи, поради което няма приложение в настоящия случай на незаконно строителство, извършено след 31.03.2001 г. при действието на Закона за устройство на територията, който не предвижда възможност за узаконяване на незаконни строежи.
Произнасянето на ВКС по посочения от касатора съществен за настоящото дело въпрос /за предпоставките за уважаване на иск по чл.109 от ЗС за премахване на изграден незаконен строеж/ не е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. То би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, само ако по съществения за делото въпрос има неясна или непълна правна уредба, липсва практика на ВКС или съществуващата такава подлежи на коригиране. А в случая, по въпроса за предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на незаконен строеж има последователна и обилна съдебна практика, която не се нуждае от коригиране. Поради това не се налага произнасяне на ВКС по този въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 от 30.07.2008 г. на Хасковския окръжен съд, граждански състав, постановено по гр.д. № 126 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.