О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№569
гр.София, 30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 455 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Б. срещу решение № 579 от 22.12.2008 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 587 от 2008 г., в частта му, с което е оставено в сила решение № 102 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 7 от 2008 г. на Д. районен съд за уважаване на предявен от Д. Д. Ю. срещу Д. С. Б. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на Б. да премахне и прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в струпване на свои движими вещи /дърва за огрев, желязо и т.н./ на регулационната граница между УПИ XIV, кв.28 и УПИ XV в кв.28 по действащия ПУП на гр. Д., с което пречи на Д. Ю. да реализира правото на строеж на плътна ограда, съгласно разрешение за строеж № 14 от 29.03.2007 г. и проект от 22.03.2007 г.
Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди, че по съществените за делото въпроси /за наличието на предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.109 от ЗС, за квалификацията на предявения иск и анализирането на всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност/ въззивният съд се е произнесъл в нарушение на установената практика на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 1* от 11.11.2002 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1* от 18.11.2002 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 316 от 18.02.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 75 от 15.08.1988 г. по гр.д. № 26 от 1988 г. на ОСГК на ВС. Освен това, според него произнасянето на ВКС по тези въпроси било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмено становище от 14.03.2009 г. ответникът Д. Д. Ю. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Д. районен съд за уважаване на предявения по делото иск с правно основание чл.109 от ЗС, като е приел, че държейки свои вещи на регулационната линия до имота на ищеца и отказвайки да премести тези вещи, ответникът пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на ползване върху УПИ XIV от кв.28 по ПУП на гр. Д. и да извърши законно разрешения му строеж на плътна ограда между този имот и имота на ответника.
Произнасянето на въззивния съд по горепосочения иск и по въпроса за предпоставките за уважаването на иск с правно основание чл.109 от ЗС не е в противоречие, а напротив в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.109 от ЗС.
Цитираните от касатора и представени от него решения на ВКС са неотносими към конкретния правен спор: Решение № 1* от 11.11.2002 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 316 от 18.02.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., касаят искове по чл.109 от ЗС за премахване на постройки, докато в настоящия случай предмет на иска по чл.109 от ЗС е осъждането на ответника да премахне собствените си движими вещи, поставени на регулационната линия и пречещи за изграждането на законно разрешена плътна ограда между двата имота. А решение № 1* от 18.11.2002 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. касае иск за поправка на грешка в кадастралната основа, какъвто в настоящия случай не е предявен и съответно не е разглеждан в обжалваното решение на съда.
Не е налице противоречие между постановеното решение и цитираното от касатора решение № 75 от 15.08.1988 г. по гр.д. № 26 от 1988 г. на ОСГК на ВС. Според това решение ищецът е длъжен да изложи фактическите основания на претенцията си, а съдът да определи приложимия закон. В случая в исковата молба ищецът е изложил фактическите основания на претенцията си, а въз основа на тези основание съдът правилно е квалифицирал предявените искове като такива по чл.109 и чл.108 от ЗС.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимият към конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос няма правна уредба, поради което се налага тълкуването на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към конкретия правен спор правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато по тази правна норма няма практика на ВКС или съществуващата такава се нуждае от коригиране. В случая, по разгледания в обжалваното решение материалноправен въпрос за предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.109 от ЗС има ясна и пълна правна уредба, както и трайна и последователна практика на ВКС, включително и задължителна такава /ТР № 31 от 1984 г. на ОСГК на ВС/. Поради това не се налага ново произнасяне на ВКС по този въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 579 от 22.12.2008 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 587 от 2008 г. в обжалваната му част, касаеща уважен иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.