О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр.София, 29.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 479 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. и М. Х. С. срещу решение № 277 от 06.02.2008 г. на Б. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 851 от 2003 г., с което е оставено в сила решение № 745 от 15.03.1999 г. по гр.д. № 1* от 1995 г. на Б. районен съд за отхвърляне на предявения от касаторките срещу Р. А. Н. , В. С. Б. , С. Н. А. и Т. З. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на дворно място с площ от 45 кв.м., представляващо част от парцел ****span lang=EN-US>X-1384 в кв.1 по плана на ЦГЧ на гр. Б. от 1955 г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Според касаторите, касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е постановено в противоречие с три решения на ВКС- решение № 139 от 23.11.1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 1* от 28.11.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на ВКС, IV-Б г.о. и решение № 1* от 11.01.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВКС, IV г.о.
Ответниците В. С. Б. , Т. З. Б. , Р. А. Н. и Н. Р. Д. /последната конституирана като наследник на С. Н. А. / оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за собственост върху дворно място от 45 кв.м. в парцел ****span lang=EN-US>X-1384 по регулационния план на ЦГЧ на гр. Б. от 1955 г., въззивният съд е приел, че дворното място е обща част на етажната собственост на намиращата се в него триетажна сграда- собственост на различни физически лица. Поради това ищците, които са етажни собственици, не са материалноправно легитимирани да искат от ответниците, които също са етажни собственици, предаване на тази обща част на сградата. Освен това е прието, че процесното място от 45 кв.м. не е било продадено от наследодателя на ищците по реда на ПМС № 60 от 1975 г., поради което е можело да бъде предмет на последващи разпоредителни сделки, извършени от наследодателите на ищците в полза на ответниците.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по въпроса за наличието на материалноправна легитимация на етажен собственик да претендира по реда на чл.108 от ЗС предаването на обща част на етажната собственост от друг етажен собственик. Практиката на ВКС, с която се е съобразил и въззивния съд в обжалваното решение, е в смисъл, че етажен собственик не е материалноправно легитимиран да претендира от друг етажен собственик с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС предаването на обща част на етажната собственост, каквато в случая е процесното дворно място от 45 кв.м. Правата на такъв етажен собственик върху дворно място, което е обща част на етажната собственост, могат да бъдат защитени по специалния ред, предвиден в чл.42 от ЗС /чрез вземане на решение на общото събрание на етажната собственост как да се ползва това дворно място/ или чрез предявяване на негаторен иск за осъждане на ответниците-етажни собственици да преустановят да пречат на ищеца- етажен собственик да ползват тази обща част на етажната собственост /в този смисъл решение № 583 от 02.06.1993 г. по гр.д. № 2* от 1992 г. на ВКС, IV г.о./.
Няма противоречие на обжалваното решение и с посочените от касаторите решения на ВКС: Според решение № 139 от 23.11.1985 г. на ОСГК на ВС и решение № 1* от 28.11.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на ВКС, IV-Б г.о. съсобственикът може да защити правото си на собственост срещу друг съсобственик чрез предявяване или на ревандикационен иск, или на негаторен иск, или на иск за разпределение на ползването или на иск за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствения имот. Обжалваното решение не противоречи на тези две решения, тъй като в конкретния случай не се касае за предявен иск от един съсобственик срещу друг съсобственик за защита на накърнетото му право на собственост върху съсобствената вещ, а за предявен иск за собственост от едни етажни собственици срещу други етажни собственици за установяване на собствеността и предаване на владението на обща част на етажната собственост.
Няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторите решение № 1* от 11.01.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВКС, IV г.о. В последното е прието, че помещения, които не са обособени функционално и териториално като жилище и които функционално обслужват стопански обект, подлежащ на реституция по ЗВСВМРСА, също подлежат на реституиране. В конкретния случай предмет на спора не са такива обслужващи помещения, а дворно място, което освен това не е било одържавено по реда на ПМС № 60 от 1975 г., а винаги е било собственост на бившите собственици на имота, а след продажбата на един от етажите от къщата и възникването на етажна собственост- е станало обща част на тази етажна собственост.
Поради гореизложеното, не е налице нито едно от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 277 от 06.02.2008 г. на Б. окръжен съд по в.гр.д. № 851 от 2003 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.