О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр.София,14.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 856 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. П., Е. К. П., Р. Е. П., В. Е. П. и Е. Е. П. срещу решение от 05.01.2009 г. на Софийския градски съд, II „Г” отделение, постановено по гр.д. № 3* от 2007 г., с което е отменено решение № 128 от 26.07.2004 г., поправено при условията на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ с решение № 162 от 15.10.2004 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на Софийския районен съд, 55 състав и вместо него е постановено ново за отхвърляне на предявения от касаторите срещу З. М. П. и М. Д. А. иск за делба на апартамент № 23, находящ се в гр. С., ж.к.”И”, ул.”Л”, бл.77, ет.2.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросите, по които се произнесъл въззивният съд и които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са за съществените нарушения на чл.121, 117, 188 от ГПК/отм./ и на чл.34 от ЗС и чл.69, ал.1 и 2 от ЗН.
Ответницата З. М. П. не взема становище по жалбата.
Ответниците М. Д. А. и Д. Г. А. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение констатира следното: Съгласно на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато липсва правна уредба по повдигнатия между страните правен спор, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма трайна или задължителна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от коригиране.
В случая, касаторите не са посочили конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, произнасянето по които от страна на ВКС, според тях, би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на процесуалноправните норми на чл.121, ал.1 и ал.2 от ГПК /отм./, чл.117, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.188 от ГПК /отм./, както и по приложението на чл.34 от ЗС и чл.69, ал.1 и 2 от ЗН има ясна и пълна правна уредба и последодателна и задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от коригиране. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и касационното обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.01.2009 г. на Софийския градски съд, II „Г” отделение по гр.д. № 3* от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.