Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
гр.София,02.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5103 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. М. Р., С. К. Г. и „Национална с. база” ЕАД срещу решение № 3 от 11.02.2008 г. по гр.д. № 277 от 2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 47 от 14.02.2007 г. по гр.д. № 380 от 2005 г. на Смолянския районен съд.
В. М. Р. и С. К. Г. обжалват решението в частта му, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от тях срещу Д. а. за м. и спорта иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху две едноетажни полумасивни сгради всяка със застроена площ от по 50 кв.м., построени в имот пл. № 6* с площ от 8 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ в землището на гр. С., м.”К” и за отхвърляне на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ДАМС да заплати на касаторите обезщетение в размер на 7 990 лв. за лишаването им от ползване на целия имот пл. № 6* през периода от 11.12.2000 г. до 26.05.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2005 г. до окончателното изплащане. Твърдят, че решението в обжалваната от тях част е неправилно, тъй като е необосновано, противоречи на закона и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ с. база” ЕАД обжалва решението на Смолянския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Смолянския районен съд за осъждане на ДАМС да премахне на основание чл.109 от ЗС горепосочените две едноетажни полумасивни сгради, намиращи се в имот пл. № 6* Твърди, че решението в тази част е неправилно- изготвено при нарушение на материалноправни, процесуалноправни норми и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбите М. на физическото възпитание и спорта, конституирано като правоприемник на Д. а. за м. и спорта, не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбите касационни основания, счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица, в срока за касационно обжалване и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 470 от 04.06.2009 г. по настоящото дело.
За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявяния иск с правно основание чл.108 от ЗС за процесните две едноетажни полумасивни сгради в имот пл. № 6* въззивният съд е приел, че макар ищците да са си реституирали по реда на ЗВСВГЗГФ терена, върху който са построени процесните две сгради, тъй като тези сгради са били построени от Държавата върху терен, който към момента на построяването им е бил държавна собственост, на основание чл.92 от ЗС Държавата е придобила и собствеността върху тези постройки. До този извод съдът е стигнал след като е осъществил инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на решението на ПК-гр. Смолян за реституиране на имот пл. № 6* и след като е тълкувал разпоредбите на чл.6 и 7 от ЗВСВГЗГФ и чл.22, ал.2 от ППЗВСВГЗГФ. На следващо място, съдът е приел за основателен иска по чл.109 от ЗС за осъждане на ДАМС да премахне тези сгради от имота на ищците, тъй като те представлявали незаконни строежи, които пречели на собствениците на терена на упражняват правото си на собственост и не били търпими строежи по смисъла на пар.16 от ДР на ЗУТ. Приел е също така, че искът с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ДАМС да заплати на собствениците на земята обезщетение за лишаването им от ползване е неоснователен, тъй като ДАМС, на която суперфициарният собственик на тези сгради- Държавата е предоставила сградите за стопанисване и управление, имала право да ползва земята, върху която са изградени тези сгради, доколкото това е било необходимо за ползването на сградите.
По поставените съществени материалноправни въпроси /за предпоставките за реституция на гори по реда на ЗВСВГЗГФ и затова считат ли се за законни строежите, изградени без строителни книжа от Държавата преди реституцията на горската територия, върху която са изградени тези сгради/ настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл. 6 от ЗВСВГЗГФ, не се възстановява правото на собственост върху следните гори: 1. гори- изключителна държавна собственост, 2. гори и земи от горския фонд, предоставени по нормативен акт на МО, М. на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната, гражданската защита и сигурността на страната, 3. гори и земи от горския фонд, включени в резервати и предоставените за строителство, минни и енергийни обекти, комуникационни съоръжения, минерални извори, пещери, открити мини, кариери, сгради и друго законно строителство, както и прилежащите към тях сервитутни зони и/или терени, 4. гори и земи от горския фонд, предоставени на търговски дружества с държавно участие за осъществяване предмета им на дейност и на ведомствата, общините и обществените организации за нужди, свързани със социалния отдих и туризма. Съгласно чл.7 от закона, сградите, извън тези по чл.6, т.3 и т.4, които не са узаконени до влизане на закона в сила, но са предназначени за стопански и обслужващи дейности, не са собственост на търговски дружества с държавно участие и не представляват сгради на ведомствата, общините и обществените организации за нуждите, свързани със социалния отдих и туризма, могат да бъдат изкупени от лицата по чл.3, на чийто земи се намират, ако са узаконими съгласно действащите разпоредби, правила и норми по териториално и селищно устройство. Ако не бъдат закупени от тях, тези сгради могат да бъдат закупени от Държавата, а лицата по чл.3 придобиват правото на обезщетение за земите от горския фонд, върху които тези сгради са построени. Ако не бъдат закупени от Държавата същите се изнасят на публична продан. Съгласно чл.7, ал.4 от закона, лицата, които са построили сгради до 17.08.1990 г., извън случаите по чл.6 върху земи и гори, които са им предоставени за ползване, имат право да придобият собствеността върху имота при посочени от закона предпоставки. Съгласно чл.7, ал.8 от закона, лицата по чл.3 имат право да изкупят по цени, определени от МС законните или узаконими временни сгради за обслужващи дейности, намиращи се върху възстановените им гори и земи от горския фонд, а ако не ги изкупят- тези сгради подлежат на премахване.
Видно от самата разпоредба на чл.7 от закона, тя касае сгради, извън тези, посочени в чл.6, ал.3 и 4 от закона. Следователно, по отношение на сградите, посочени в чл.6, ал.3 и 4 и по-конкретно по отношение на сградите, построени от търговски дружества с държавно участие на терени, предоставени им за осъществяване предмета им на дейност или от ведомствата, общините и обществените организации за нужди, свързани със социалния отдих и туризма, няма изискване за законност на застрояването. Тоест, пречка за възстановяването на правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, предоставени на търговски дружества с държавно участие за осъществяване на предмета им на дейност и на ведомствата, общините и обществените организации за нужди, свързани със социалния отдих и туризма, е самото предоставяне на тези гори и земи от горския фонд на търговските дружества с държавно участие, на ведомствата, общините или на обществените организации и в този случай без значение е дали тези гори и земи са застроени или не и дали това застрояване е законно.
С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение е неправилно. В него напълно необосновано е прието, че за имота, върху който са построени двете процесни бунгала, не са били налице ограниченията на разпоредбата на чл.6, ал.1, т.4 от ЗВСВГЗГФ. В случая по делото е установено, че съседният на процесния терен, представляващ сега имот № 0* по картата на възстановената собственост на землището на гр. С., м.”К” и частта от процесния терен /сега имот № 651002/, върху която са изградени двете бунгала, са били предоставени още преди 1970 г. на К. за м. и спорта /по-късно преименуван в М. на м. и спорта и Д. а. за м. и спорта/ за строителство на национална с. база, която е била изградена. Това се доказва от ползващият се с официална удостоверителна сила акт за държавна собственост № от 10.10.1993 г., в който е посочено че по реда на чл.77 и 81 от Наредбата за държавните имоти на К. за м. и спорта са били предоставени 10 дка в землището на П. , м.”Р”, върху които са изградени масивната сграда от 920 кв.м. и процесните 2 бунгала с площ от по 50 кв.м. Тоест, теренът, върху който са били изградени процесните две бунгала, също е бил предоставен и отреден за изграждане на национална с. база. Този извод не се опровергава от факта, че издаденият по-късно акт за държавна собственост № от 17.05.2002 г. не касае имота, върху който са изградени двете бунгала /този акт за държавна собственост е за имот № 0* докато процесните две бунгала се намират в имот № 6* по КВС на землището на гр. С., м.”К”/, тъй като самият факт, че последващият акт за държавна собственост не включва даден имот, не води до загубването на правото на определено държавно учреждение да управлява и стопанисва този имот. Фактът, че по генералния план от 05.10.1998 г. на „Националната с. база”- П. бунгалата остават извън границите на спортната база, също не доказва, че е било отменено взетото още преди 1970 г. решение за предоставяне на терена под процесните бунгала за изграждане на национална с. база, тъй като този генерален план сам по себе си няма нито отчуждително действие, нито представлява решение на компетентния съгласно чл.15 от ЗДС орган за предоставяне на терена под бунгалата за ползване на друго държавно учреждение. Дори и да се приеме, че този генерален план посочва какви са били точните граници на терена, отреден от Държавата за националната с. база, то плана посочва тези граници към 1998 г., а в разглеждания случай от значение е какви са били границите на предоставения на КМС терен за изграждане на национална с. база не към 1998 г., а към датата на влизане в сила на ЗВСВГЗГФ от 1997 г.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че процесните 2 бунгала са били изградени много преди влизане в сила на ЗВСВГЗГФ /около 1970 г./ и то върху терен, който е бил предоставен от Държавата за изграждане на национална с. база. Впоследствие, по силата на разпореждане на МС №7 от 24.06.2005 г., решение на ММС по протокол № 2* от 08.07.2005 г. и решение № 27 от 13.07.2005 г. на Софийския градски съд по ф.д. № 1* от 1993 г. теренът и бунгалата са били включени в капитала на „Национална с. база” ЕАД, чийто предмет на дейност, според устава на дружеството, е развиване на с. дейност: обслужване на български и чуждестранни национални и клубни отбори, спортни услуги на населението, вътрешен и международен спортен туризъм и др. Тоест, изграждането на сгради върху този терен /двете процесни бунгала/ е свързано именно с осъществяване на предмета на дейност на това търговско дружество, поради което е налице предвидената в чл.6, ал.1, т.4 от ЗВСВГЗГФ пречка за реституция.
Поради гореизложеното, решението на П. комисия гр. С. № 43 от 20.07.2000 г., с което на наследниците на С. С. М. е било възстановено правото на собственост върху частта от имот № 6* върху която са изградени двете бунгала и необходимия към тях прилежащ терен, е материално незаконосъобразно. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, в настоящото гражданско производство, развиващо се между наследниците на бившия собственик на процесната земя и „НСБ” ЕАД, която не е имала възможност по закона и практически не е участвала в административното производство по постановяване на горепосочения административен акт, гражданският съд може да осъществи инцидентен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на този административен акт и в случай, че констатира че този акт е нищожен или незаконосъобразен, да не го зачита.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че ищците не са собственици на терена, върху който са изградени двете бунгала, поради което нямат право да искат премахването на тези бунгала. Поради това решението на Смолянския окръжен съд, с което по същество е бил уважен предявеният от ищците иск с правно основание чл.109 от ЗС, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.109 от ЗС. В останалата част, с която са отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, решението като краен резултат е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3 от 11.02.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 277 от 2007 г. В ЧАСТТА МУ, с която е оставено в сила решение № 47 от 14.02.2007 г. по гр.д. № 380 от 2005 г. на Смолянския районен съд за уважаване на иск с правно основание чл.109 от ЗС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. М. Р.- ЕГН ********** и С. К. Г.- ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. С., бул.”България” № 42, ап.9 срещу М. на физическото възпитание и спорта иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените в имот № 6* по КВС на землището на гр. С., м.”К” две едноетажни полумасивни сгради /бунгала/ с площ от около 50 кв.м всяка една.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Смолянския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.