О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр.София, 19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4172 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. срещу решение № 463 от 28.03.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, X гр.състав, постановено по гр.д. № 2* от 2007 г., с което е отменено решение№ 87 от 28.06.2007 г. на Пловдивския районен съд, XIII гр.състав по гр.д. № 2* от 2006 г. и вместо него е постановено решение за
намаляване на завещание от 15.05.2006 г., извършено от С. Н. О. , починал на 28.05.2006 г., в полза на Г. М. Г., поради нарушаване на запазените части от наследството на завещателя на съпругата и детето му до размер на 10 791,50/32 700 ид.ч. за съпругата Ф. М. О. и до размер на 10791,50/32 700 ид.ч. за детето М. С. О. и са отхвърлени исковете на Ф. М. О. и М. С. О. за заплащане стойността на западените им части.
В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /относно необходимостта от приемане на наследство по опис при завещание на имот на лице, което не е призовано към наследяване/ в противоречие с практиката на ВКС- Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 г. по гр.д. № 1 от 2005 г. Освен това, бил налице противоречиво решаван от съдилищата въпрос- дали приемането на наследството по опис по чл.30, ал.2 от ЗН е предвидено като условие за валидно упражняване правото по чл.30, ал.1 от ЗН да се иска възстановяване на запазена част от наследството или това приемане по опис е само доказателствено средство за установяване размера на наследствената маса. Посочени са решения, в които този въпрос е решен противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата Ф. М. О. и М. С. О. , действащ чрез майка си и законен представител Ф. О. , оспорват жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, с които те са се произнесли по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата.
В случая същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали приемането на наследството по опис по чл.30, ал.2 от ЗН е предвидено като условие за валидно упражняване правото по чл.30, ал.1 от ЗН да се иска възстановяване на запазена част от наследството или това приемане по опис е само доказателствено средство за установяване размера на наследствената маса. По този въпрос съставът на Пловдивския окръжен съд е приел, че изискването за приемане на наследство по опис е само доказателствено средство за установяване на размера на наследствената маса. Поради това е счел, че въпреки че процесният имот е бил завещан от наследодателя на лице, което не е призовано към наследяване и че наследството не е прието по опис, ищците /съпруга и син на наследодателя/ имат право да искат възстановяване на запазената си част от наследството, респ. намаляване на завещанието, тъй като по делото бил доказан размера на наследствената маса.
Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. В решение № 44 от 07.01.1964 г. по гр.д. № 2* от 1963 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че изискването на чл.30, ал.2 от ЗН за приемане на наследство по опис не е елемент от основанието за възникване правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане, а е само доказателствено средство за установяване на размера на оставеното наследство. Същото е прието и в обжалваното по настоящото дело решение на Пловдивския окръжен съд.
В решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1* от 1991 г. на ВС, Първо г.о. и в представените от касатора влезли в сила решения от 20.01.2003 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 5* от 2000 г., оставено в сила с решение от 26.08.2004 г. по гр.д. № 1* от 2003 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 189 от 2006 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 1* от 2006 г., оставено в сила с решение № 1* от 09.07.2007 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1* от 2007 г., е прието обратното- че за да може да се упражни валидно правото по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателни разпореждания, направени в полза на непризовани към наследяване лица, до размера на запазената част от наследството, наследникът по закон следва да е приел наследството по опис.
Поради това съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на Г. М. Г. срещу решение № 463 от 28.03.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, X гр.състав, постановено по гр.д. № 2* от 2007 г.
ЗАДЪЛЖАВА касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 431,66 лв.
След внасяне на таксата делото да се докладва на П. на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.