О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .608
гр.София, 03.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 897 за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. М. и Ф. С. М. срещу решение № III-12 от 09.02.2009 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 228 от 2008 г., с което е отменено решение № 396 от 18.01.2008 г. по гр.д. № 144 от 2006 г. на А. районен съд и вместо него е постановено ново решение зае уважаване на предявения от С. Д. П. срещу Н. Г. Р., И. Г. Р. , А. Р. М. и Ф. С. М. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на идеалната част от УПИ III-535 в кв.148 по плана на гр. А. и ид.ч. от намиращата се в този имот жилищна сграда, които са продадени от съсобствениците Н. Р. и И. Р. на А. М. с нотариален акт № 70, том I по нот.д. № 29 от 13.01.2006 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за касационно обжалване се сочи противоречие на решението с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 61 от 05.05.1959 г. по гр.д. № 37 от 1959 г. на ОСГК на ВС, решение № 45 от 01.04.1960 г. на ОСГК на ВС и решение № 53 от 14.03.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. ная ВКС, Четвърто г.о.
Ответникът по жалбата С. Д. П. оспорва същата като неоснователна.
Останалите ответници по жалбата Н. Г. Р. и И. Г. Р. не вземат становище.
По допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът С. Д. П. и ответниците Н. Г. Р. и И. Г. Р. са били съсобственици на процесния УПИ III-535 в кв.148 по плана на гр. А. и на изградената в този имот жилищна сграда, поради което Н. Р. и И. Р. са били длъжни, преди да продадат на А. Р. М. притежаваната от тях идеална част от мястото и сградата, да предложат на съсобственика С. Р. да изкупи тази част от мястото и сградата. Счел е за недоказано възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск по чл.33, ал.2 от ЗС, тъй като по делото не било установено намиращата се в имотажилищна сграда да е етажна собственост на двама или повече етажни собственици- не била извършена делба на сградата между съсобствениците над ворното място, нито по архитектурен проект било предвидено разделянето на сградата на две самостоятелни жилища, а имало само реално разделение на ползването на сградата между съсобствениците й.
По разгледания в това решение въпрос за приложението на разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касаторите решения /решение № 61 от 05.05.1959 г. по гр.д. № 37 от 1959 г. на ОСГК на ВС, решение № 45 от 01.04.1960 г. на ОСГК на ВС и решение № 53 от 14.03.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. ная ВКС, Четвърто г.о./. Според тези решения, когато в един имот има изградена сграда, която е етажна собственост или има две самостоятелнио сгради, дворното място представлява обща част на етажната собственост, а не обикновена съсобственост между собствениците на отделни жилищни обекти и поради това при прехвърлянето на самостоятелно жилище и принадлежаща към него идеална част от дворното място собственикът на това жилище не е длъжен преди да продаде този обект да го предложи за изкупуване на останалите етажни собственици. Същото е прието и в обжалваното решение на Бургаския окръжен съд, но с оглед събраните по делото доказателства е прието, че в процесното дворно място има изградени само една жилищна сграда, която не е поделена на две самостоятелни жилища и една стопанска постройка, които са били съсобствени на ищеца С. П. и на ответниците Н.
Л. противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по въпроса кога една сграда представлява две самостоятелни жилища- когато практически е пригодена да се ползва и реално се ползва като две жилища или когато по архитектурен проект или по действащите към датата на построяването й строителни правила и норми представлява две самостоятелни жилища.
Не е налице противоречие и по процесуалния въпрос за разпределението на доказателствената тежест в процеса, тъй като в практиката на ВКС трайно се приема, че съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ в тежест на страната, която е направила дадено твърдение, е да докаже това свое твърдение. В случая ответниците са твърдели, че по отношение на процесния имот не е приложима разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС, тъй дворното място е обща част на сградата, която е разделена на две самостоятелни жилища, и поради това правилно в съответствие с трайната практика на ВКС въззивният съд е приел, че именно в тежест на ответниците е било да докажат, че жилищната сграда е разделена и представлява по архитектурен проект или съгласно действащите към датата на построяването й строителни правила и норми две самостоятелни жилища- нещо, което те не са сторили.
Поради гореизложеното съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-12 от 09.02.2009 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 228 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.