О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
гр.София, 19.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1733 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. В. срещу решение № 250 от 28.04.2009 г. на Д. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 105 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 158 от 12.12.2008 г. по гр.д. № 20 от 2008 г. на Б. районен съд за отхвърляне на предявения от касаторката срещу О. с. по земеделие и гори гр. Б., РУГ-гр. Варна и ДДС-гр. Балчик иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за признаване правото на наследниците на С. И. П. на възстановяване на собствеността върху 1/5 ид.ч. от гора с обща площ от 1270 дка, находяща се в землището на с. К..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК- противоречие на решението с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС и въпрос, произнасянето по който би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата ОСЗ- гр. Б., Д. л. с.- гр. Б. и Р. д. по горите- гр. В. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наследодателят на ищцата С да е бил собственик на процесната гора към 1944 г. и тя да е била включена в държавния горски фонд съгласно някои от изброените в чл.2 от ЗВСВГЗГФ закони. Представените доказателства за правото на собственост /акт от 1933 г. и удостоверение от 1942 г./ документирали притежание на спорните гори от държавното съкровище /държавата/. С оглед разпоредбите на чл.1, чл.19 и чл.20 от Закона за г. от 1925 г. пък е прието, че представените ПМС № 1* от 1941 г. и № 777 от 1943 г. документират държавно притежание на спорния имот или частна собственост на част от същия, но спрямо други наследници на Н. К. , а не на ищцата. За сведението от 1947 г. и за списъка от 1934-1950 г. е прието, че те не се установяват, че към 1944 г. процесните гори са били собственост на праводателите на ищцата С сина й С. И. П.
С оглед тези мотиви на обжалваното въззивно решение, посоченият от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос /възстановява ли се собствеността върху незаконно отнетите или отчуждени не по установения ред от държавата, общините или народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти, ако те са били застроени и не съществуват до размера, в който са били отчуждени с оглед разпоредбите на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ и чл.2, ал.6 от ЗОСОИ/ е напълно неотносим към настоящия спор, който е за признаване право на възстановяване на собственост върху гори, което се осъществява по ред, напълно различен от реда за реституция по ЗВСВОНИ /по административен ред, с решение на специално създаден за целта административен орган/ и при наличието на предпоставки, напълно различни от предпоставките за реституция по ЗВСВОНИ.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката не е посочила други въпроси, по които, според нея, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, на практиката на други съдилища в страната или произнасянето на ВКС по които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, при решаване въпроса за допустимостта на касационна жалба ВКС не може сам да поставя и разглежда материалноправни или процесуалноправни въпроси, които не са били посочени от касаторите в изложението към жалбата им, освен ако тези въпроси не касаят нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. А в случая такива въпроси не са налице- обжалваното въззивно решение е валидно /не е нищожно/ и допустимо. Поради това и тъй като, както бе изложено по-горе, посоченият от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК единствен въпрос е неосносим към предмета на делото и постановеното по него решение, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на това решение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Ю. Г. В. срещу решение № 250 от 28.04.2009 г. на Д. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 105 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.