О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр.София,11.02 .2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 24 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. А. Х. срещу решение № 452 от 12.10.2009 г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, трети въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 716 от 2009 г., с което е потвърдено решение № 169 от 12.06.2009 г. по гр.д. № 477 от 2008 г. на В. районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Ф. А. Х. срещу Д. М. М. за делба на следните имоти: 1. незастроено дворно място с площ от 235 кв.м., съставляващо останалата извън регулация част от бившия имот пл. № 1* в кв.71 по плана на гр. Р., целия с площ от 935 кв.м., заедно с втория етаж от построената в това място жилищна сграда с площ от 40 кв.м. и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 2.едноетажна полумасивна стопанска сграда с площ от 78 кв.м., построена в поземлен имот № 0* в землището на гр. Р., м.”С”.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, касаещи правото на собственост и съответно правото на делба, които били от съществено значение за гражданите на РБ и са предмет на голяма част от гражданските производства. Освен това въззивното решение противоречало на решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр.д. № 994 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о.: В това решение било прието, че волята на страните по договора следва да се тълкува с оглед съдържанието на самия договор, докато във въззивното решение съдът е тълкувал намерението на страните по договора, обективиран в нотариален акт № 52 от 1977 г. въз основа на данни извън този договор- на база заключение на вещо лице и дори в противоречие с това заключение. Касаторката счита и че точният начин на тълкуване волята на страните по този договор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 30.12.2009 г. ответникът по жалбата Д. М. М. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на П. окръжен съд. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице само в случаите, в които е налице непълнота на закона, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към конкретния правен спор правна норма е непълна или неясна, поради което се налага тълкуването й, или когато поради промяна на обществените условия се налага ВКС да коригира практиката си по приложението на конкретна правна норма. В случая касаторката не е посочила по кой относим по делото правен въпрос, според нея, има непълнота или неяснота на закона, нито защо се налага да се коригира практиката на ВКС по приложението на конкретна правна норма.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречиво решаван от въззивния съд и от тричленен състав на ВКС въпрос относно това, как следва да се тълкува волята на страните по конкретен граждански договор. Както в посоченото от касаторката решение на ВКС № 370 от 06.07.2009 г. по гр.д. № 994 от 2008 г., така и в обжалваното въззивно решение е прието, че съгласно чл.20 от ЗЗД съдът следва да тълкува волята на страните по договора, както с оглед съдържанието на този договор, така и с оглед на установените по делото обстоятелства.
Други конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото, не са посочени от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и с оглед равнопоставеността на страните в процеса не могат да бъдат въвеждани и разглеждани служебно от ВКС.
Поради гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Ф. А. Х. срещу решение № 452 от 12.10.2009 г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, трети въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 716 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.