О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр.София, 11.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1665 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. П. срещу решение № 455 от 10.07.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 355 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 14 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 218 от 2008 г. на Л. районен съд за отхвърляне на предявения от касаторката против Р. Г. М., А. П. Д., М. С. Д. и П. С. Х. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС за установяване на собственост върху следните два поземлени имота: УПИ XVII-1192 с площ от 500 кв.м. и УПИ XVIII-1192 с площ от 540 кв.м., находящи се в кв.91 по регулационния план на гр. Б., одобрен със заповед № 938 от 30.12.1988 г., заедно с построените в тези имоти паянтова жилищна сграда и друга полумасивна жилищна сграда.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ще е произнасянето на ВКС по въпросите за приложението на разпоредбата на чл.79 от ЗС и за правилното обсъждане от съда на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Ответниците по касационната жалба А. П. Д., М. С. Д. и П. С. Х. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Ответницата Р. Г. М. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице само в случаите, когато приложимата към конкретния правен спор законова норма е непълна, неясна или противоречива, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на тази норма, или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде коригирано вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма. В настоящия случай по посочените от касаторката два въпроса /за приложението на чл.79 от ЗС и чл.12 и чл.235 от ГПК-аналогични на чл.188 от ГПК /отм./ има ясна и пълна правна уредба и последователна съдебна практика, която не се нуждае от коригиране.
Същевременно касаторката не е посочила конкретен правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който няма задължителна практика на ВКС, или който е решаван противоречиво от съдилищата в страната, или по който няма съдебна практика, а същевременно правната му уредба е непълна или неясна и се нуждае от тълкуване или от прилагане на правото или на закона по аналогия, или съдебната практика по който се нуждае от коригиране поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия. Тоест, не е налице нито посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, нито друго основание за допускане на касационното обжалване, поради което касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на З. Д. П. срещу решение № 455 от 10.07.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 355 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.