О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр.София,22.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1782 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. срещу решение № 1* от 11.06.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, 9-ти граждански състав, постановено по в.гр.д. № 2* от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 72 от 12.05.2008 г. по гр.д. № 3* от 2006 г. на Пловдивския районен съд за допускане на делба на три недвижими имота /два апартамента и един гараж/ между касатора и бившата му съпруга Е. Я. Д. при равни квоти.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречиво решаван от съдилищата въпрос и въпрос, произнасянето по който би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като решения, на които обжалваното решение противоречало, се сочат: решение № 427 от 02.03.2006 г. по в.гр.д. № 466 от 2004 г. на ОС- Велико Т. , решение от 17.12.2003 г. по гр.д. № 143 от 2002 г. на РС- Д. , решение от 23.04.2003 г. по гр.д. № 225 от 2002 г. на РС Д. , решение № 242 от 04.04.1989 г. по гр.д. № 144 от 1989 г. на ВС, Второ г.о., решение № 203 от 02.06.2006 г. по гр.д. № 900 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. № 809 от 1995 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр.д. № 664 от 1997 г. на ВКС, Първо г.о.
Във възражение от 02.11.2009 г. ответницата по жалбата Е. Я. Д. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за допускане на делба между бившите съпрузи на придобитите от тях по време на брака им два апартамента и един гараж при равни квоти, въззивният съд е приел, че касаторът не е доказал възражението си за влагане на лични средства при покупката на единия апартамент и за закупуване на гаража изцяло с лични средства. Прието е, че не е доказано, че дадените на В. Д. от брат му 8000 лв. през 1989 г. и от майка му Ц. Д. 5000 лв. през 1993 г. са вложени в покупката именно на горепосочените два имоти, закупени съответно на 03.05.1989 г. и 22.06.1995 г.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, не се констатира противоречие между обжалваното решение и представените съдебни решения по посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси: затова чия е тежестта на доказване при направено от ответника възражение за пълна или частична трансформация на лично имущество при закупуване на недвижим имот по време на брака и за правилната преценка на събраните по делото доказателства. По първият въпрос няма противоречие между въззивното решение и посочената, а и известна на настоящия състав на ВКС, практика на съдилищата- прието е, че в тежест на ответника е да докаже възражението си. А вторият въпрос /за правилността на преценката на съда на събраните по делото доказателства/ е основание за касационно обжалване на решението по чл.281 от ГПК, но сам по себе си не може да обуслови допускане на касационното обжалване.
Няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора решенияна ВКС: В решение № 242 от 04.04.1989 г. по гр.д. № 144 от 1989 г. на ВС, Второ г.о. е прието, че когато ищецът не докаже претенцията си за пълна трансформация на лично имущество при закупуване на вещ по време на брака, съдът е длъжен да се произнесе затова дали не е налице частична трансформация. В настоящия случай в обжалваното решение съдът се е произнесъл, като е приел, че няма нито пълна, нито частична трансформация на лични средства на касатора при закупуването на процесните апартамент и гараж.
В решение № 203 от 02.06.2006 г. по гр.д. № 900 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че влагането на лични средства при придобиванено на имот по време на брака следва да бъде извършено към момента на придобиване на собствеността, а в решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. № 809 от 1995 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че до доказване на противното се счита, че дарението на родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи. Няма противоречие на обжалваното решение с тези решения на ВКС, тъй като в него Пловдивския окръжен съд принципно е приел същото, но с оглед събраните по делото конкретни доказателства е счел, че касаторът не е доказал влагането на дарените му от брат му и майка му средства в закупуването на процесните два имота.
В решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр.д. № 664 от 1997 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че при делба между бивши съпрузи съдът не може да определи на единия съпруг по-голям дял въз основа на частична трансформация, ако не е бил предявен инцидентен иск затова или не е било направено възражение от този съпруг. Няма противоречие между това решение на ВКС и обжалваното решение, тъй като в него съдът се е произнесъл не служебно, а по направено възражение на В. Д. за пълна и частична трансформация на лични средства при закупуването на единия апартамент и гаража- предмет на делбата.
Посочените от касатора решения на други съдилища /на ОС-Велико търново и на РС- Д. / не може да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е ясно дали са влезли в сила. А само влезлите в сила съдебни решения представляват практика на съдилищата, която с чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се цели да бъде уеднаквена чрез допускането на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по посочените от касатора правни въпроси, тъй като по тези въпроси има ясна и пълна правна уредба и последователна практика на ВКС, която не се нуждае от коригиране.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът не е посочил други въпроси, по които, според него, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, на практиката на други съдилища в страната или произнасянето на ВКС по които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, при решаване въпроса за допустимостта на касационна жалба ВКС не може сам да поставя и разглежда материалноправни или процесуалноправни въпроси, които не са били посочени от касаторите в изложението към жалбата им, освен ако тези въпроси не касаят валидността или допустимостта на обжалваното решение. А в случая такива въпроси не са налице- обжалваното въззивно решение е валидно /не е нищожно/ и допустимо.
Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2* от 2008 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. С. Д. срещу решение № 1* от 11.06.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, 9-ти граждански състав, постановено по в.гр.д. № 2* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.