О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр.София,29.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1810 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. А. срещу решение № 1* от 23.07.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 граждански състав, постановено по гр.д. № 3* от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 121 от 23.10.2008 г. по гр.д. № 197 от 2007 г. на А. районен съд за отхвърляне на предявения от касатора В. Й. А. и Д. А. Б. срещу Ж. Г. Х. и Р. Б. Х. иск с правно основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за признаване за установено, че към 2004 г. /момента на одобряване на кадастралната карта на гр. А. ищците са били собственици на 270 кв.м. от имот № 2* по КК на гр. А., находящи се съгласно скица към заключението на вещото лице Д. Г. от 27.11.2007 г. между букви Е, Ж, Р, П, О, Г, Д.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с незадължителна практика на ВКС и на ОС-София, обективизирана в следните решения: решение № 922 от 15.10.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 934 от 07.11.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и решение от 06.11.2007 г. по гр.д. № 365 от 2007 г. на Софийския окръжен съд. Въпросите, по които според касатора имало противоречие между тези решения и обжалваното решение, били следните: 1. Следва ли при предявен иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР съдът да изследва въпроса за приложението на предшестващите регулационни планове, 2. Д. промените в имота, настъпили поради грешка или непълнота в кадастралния план, влияят на правото на собственост върху този имот, 3. В какво се състои правния интерес от завеждане на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР. Освен това, касаторът счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса дали искът по чл.53, ал.2 от ЗКИР е установителен или конститутивен, тъй като по този въпрос имало оскъдна съдебна практика.
В писмен отговор от 19.10.2009 г. ответниците Ж. Г. Х. и Р. Б. Х. оспорват жалбата като неоснователна. Молят същата да се остави без уважение и да им се присъдят направените по делото разноски.
Д. А. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за процесните 270 кв.м. от имот № 2* по кадастралната карта на гр. А. от 2004 г., въззивният съд е приел, че ищците не са доказали да са били собственици на тези 270 кв.м. към 2004 г.- тъй като липсвали доказателства за точното местоположение на закупената от ищците с нотариален акт № 603 от 1992 г. нива спрямо сегасъществуващите имоти № 2* и № 2* и тъй като правото на собственост върху нивата на ищците не било възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Поради това съдът е приел, че без значение за изхода на спора е дали ответниците са собственици на процесните 270 кв.м. от имота.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд, посочените от касатора правни въпроси са неотносими към спора и по тези въпроси няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС и други съдилища в страната:
1. В решение № 922 от 15.10.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че при спор за материално право поради погрешно заснемане на имотите по кадастралната карта, съдът задължително изследва въпроса за приложението на предшестващите регулационни планове. В обжалваното решение съдът е приел същото- изследвал е предходния регулационен и кадастрален статут на двата съседни имота. Не се е произнесъл по въпроса, дали предшестващите регулационни планове са били приложени, по простата причина, че от заключението на експертизата е било установено, че за местността, в която се намират двата имота, не е имало регулационни планове. Картата на възстановената собственост /КВС/ и кадастралната карта /КК/ по своя характер не са регулационни планове, поради което по отношение на тях не се прилагат нормите, уреждащи въпроса кога регулационният план се счита за приложен.
2. В решение № 934 от 07.11.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че евентуалните промени в един имот, които могат да настъпят в резултат на установени непълноти и грешки в кадастралните карти, могат да засегнат само физическите компоненти на териториалната единица „поземлен имот”, но не влияят на юридическата категория „право на собственост”. Същото е прието и в обжалваното решение- искът е отхвърлен не защото спорните 270 кв.м. понастоящем се намират в границите на друг имот, записан на името на ответниците, а защото ищците не са доказали, че закупеният от тях с нотариален акт № 603 от 1992 г. имот включва и тези 270 кв.м.
3. В решение от 06.11.2007 г. по гр.д. № 365 от 2007 г. на Софийския окръжен съд е прието, че правният интерес от завеждане на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР се състои във възможността след установяването на правото на собственост върху един имот към един предходен момент да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания- да се извърши изменение на границата на имота. По този въпрос също няма противоречие с постановеното в обжалваното решение, в което също е прието, че ищците имат правен интерес от предявявяне на иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР.
4. Четвъртият посочен от касатора въпрос затова какъв е искът с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР /установителен или конститутивен/ няма значение за конкретното дело, по което въззивният съд не се е произнасял изрично какъв е искът по чл.53, ал.2 от ЗКИР и е отхвърлил този иск по съображения, нямащи нищо общо с въпроса за характера на предявения иск- защото ищците не са доказали да са били собственици към 2004 г. на спорните 270 кв.м. Поради това и не се налага по настоящото дело ВКС да се произнася по въпроса какъв е искът по чл.53, ал.2 от ЗКИР- установителен или конститутивен.
Тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците Ж направените от тях разноски за адвокат пред ВКС в размер на 200 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. Й. А. срещу решение № 1* от 23.07.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 граждански състав, постановено по гр.д. № 3* от 2009 г.
ОСЪЖДА В. Й. А. със съдебен адрес: гр. П., бул.”Ш” № 1* ет.2 да заплати на Ж. Г. Х. и Р. Б. Х. и двамата от гр. А., ул.”Т” № 4 на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.