О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401 А
гр.София, 13.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1878 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. К., М. Б. С., И. А. К. и С. А. К. срещу решение № 109 от 17.06.2009 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 104 от 2004 г., с което е оставено в сила решение № 384 от 23.12.2003 г. по гр.д. № 231 от 2003 г. на Смолянския районен съд за разпределение на ползването на съсобствените между касаторките и А. Ф. П. и Ф. С. П. обекти: изба под жилищна сграда и изба под бетонна плоча в югозападната част на сградата на ниво първи жилищен етаж от двуетажната жилищна полумасивна сграда, както и надплочното пространство на същата плоча, застроени върху имот пл. № 1* участващ в парцел ****span lang=EN-US>III- за озеленяване от кв.21 по плана на гр. С..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал свидетел за установяване на твърдението на касаторите, че са придобили горепосочените обекти по давностно владение и не е ценил удостоверение № 1* от 27.05.1997 г., от което е видно, че тези помещения били на наследодателя им Б. К. Избите никога не са обслужвали втория етаж от сградата, представлявали допълващо застрояване към първия етаж, а не обща част на сградата, поради което не била налице разпоредбата на чл.38 от ЗС. Изводите на съда противоречали на разума и разпоредбите на ЗУТ. Като практика, на която обжалваното решение противоречи, касаторите са посочили решение от 14.03.2009 г. по в.гр.д. № 537 от 2004 г. на СГС, II В състав и решение от 30.01.2009 г. по гр.д. № 453 от 2008 г. на СГС.
Ответниците по жалбата А. Ф. П. и Ф. С. П. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска, тъй като касаторите не са поочили материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който според тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, на други съдилища в страната или произнасянето по който от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В т.нар. от тях изложения по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите преразказват установената по делото фактическа обстановка и излагат съображения за необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение, които са основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Действително, в изложенията е разискван въпросът дали допуснатите до разпределение обекти са общи части на сградата или принадлежност към първия етаж от нея, но този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е правен, а фактически и решаването му зависи от установените по делото конкретни факти. Посоченото, че решението противоречи на разпоредбите на ЗУТ, също не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като нито е посочена конкретна разпоредба на ЗУТ, нито е посочена практика на ВКС или на други съдилища в страната по приложението на тази конкретна разпоредба, на която практика обжалваното решение да противоречи, нито е посочена конкретна разпоредба на ЗУТ, която да е неясна или непълна, по която да няма съдебна практика или практиката по която да се налага да бъде корегирана поради настъпили промени в законодателството или в обществените отношения по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Само на това основание и с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
Посочените от касаторите решения на СГС също не могат да обусловят допускане на касационното обжалване, тъй като на първо място няма доказателства тези решения да са влезли в сила /само влезли в сила съдебни актове представляват практика на съдилищата и като такава могат да обусловят допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ и тъй като в тези решения не е разгледан въпрос, относим към настоящото дело за разпределение на ползване /решенията са постановени по искове за собственост и в тях не е разглеждан въпросът затова по принцип кои части от сграда- етажна собственост са обща част на тази сграда и кои са принадлежност към отделен етаж от сградата/.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на К. Б. К., М. Б. С., И. А. К. и С. А. К. срещу решение № 109 от 17.06.2009 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 104 от 2004 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.