О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
гр.София,13.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 817 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Н. срещу решение № 157 от 13.02.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 2* от 03.07.2007 г. по гр.д. № 2* от 2005 г. на Варненския районен съд, XXI състав в частта му за уважаване на предявения от Й. К. Н., Д. Т. К. , Т. П. К. , Я. К. К. , А. К. З. , В. И. В. , К. И. З. и Н. Ф. З. против касаторката И. Г. Н. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху имот пл. № 996 по плана за новообразувани имоти на СО „А”, одобрен със заповед № Р* от 25.11.2003 г. на О. управител на О. с административен център В. с площ от 612 кв.м. при граници: имот пл. № 9* имот пл. № 1* имот пл. № 997 и път, идентичен с имот пл. № 996 по кадастралния план на СО „А” от 1987 г. и с част от имот пл. № 6* по кадастралния план на м.”К” от 1956 г., очертан с червен цвят на скицата към заключението на тройната съдебна техническа експертиза от 02.06.2007 г.
В жалбата се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Посочен е следният въпрос, по който според касаторката има противоречива съдебна практика и който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: от кога започва да тече придобивната давност за земеделски имоти, които са възстановени с решение на ПК преди влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ- от датата на реституцията на имота или от датата на влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ. Тезата на касаторката е, че в този случай давностният срок започва да тече от датата на възстановяване на собствеността върху земеделския имот и в подкрепа на тази теза тя се позовава на решение № 1* от 02.12.1999 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о. и на т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Като решение на съдилищата, в което този въпрос е решен противоречиво, е представено решение от 29.09.2008 г. на К. окръжен съд.
В писмено възражение от 13.05.2009 г. ответниците по жалбата Й. К. Н., Д. Т. К. , Т. П. К. , Я. К. К. , А. К. З. , В. И. В. , К. И. З. и Н. Ф. З. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката е посочила само един въпрос, по който според нея има противоречива съдебна практика и който е от значине за точното прилагане на закона и за развитието на правото: от кога започва да тече придобивната давност за земеделски имоти, които са възстановени с решение на ПК преди влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ- от датата на реституцията на имота или от датата на влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ. Този въпрос обаче е неотносим към настоящото дело, по което възстановяването на собствеността върху процесната земеделска земя в полза на ищците е станало след влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /нова ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./: Действително, решението на ПК- гр. В. за възстановяване на собствеността на ищците върху имота е постановено на 15.10.1993 г., но съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ производството по възстановяване на собствеността на ищците е приключило едва с издаването от ПК-гр. Варна на скица за процесния имот, което е станало на 05.09.2000 г. /в този смисъл е скица № 490 от 05.09.2000 г., намираща се на лист 72 от делото на Варненския районен съд/. Освен това, процесният имот се е намирал в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което съгласно пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ границите на този имот са били определени едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, което в случая е станало след влизането в сила на заповед № РД-1-7706/410/ от 25.11.2003 г. на О. управител на О. В.
С оглед на това, че посоченият от касаторката в приложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос е неотносим към настоящото дело, не се налага по това дело ВКС да се произнася по този въпрос, независимо дали по въпроса има противоречива съдебна практика и дали той се нуждае от тълкуване. Поради това касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 13.02.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.