О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№165
гр.София, 19.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1461 за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. А. срещу решение № 1* от 11.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 21.04.2008 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 2* от 2005 г. за отхвърляне на предявен от М. А. А. иск с правно основание чл.13 от ПУРНЕС /отм./ за отмяна на решение от 16.05.2005 г. на О. събрание на етажните собственици в сградата, находяща се в гр. В., ул.”Б”, бл.3, вх. Б.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по следните въпроси: 1. Противоречие на решението със законите на логиката, 2. Д. ли е въззивният съд да направи самостоятелни изводи по съществото на спора, 3. Д. съдът е длъжен да преценява целесъобразността на решенията на ОС на ЕС, 4. Д. управлението на вещта включва накърняването на нейната субстанция, 5. Д. съдът е длъжен да провери за спазването на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, 6. Д. ли е съдът да проконтролира спазен ли е законът и уставът при осъществяване на надзорните си функции, 7. Ч. е доказателствената тежест да докаже, че общото събрание на етажната с. е свикано и проведено законосъобразно, 8. С. ли решението на ОС на ЕС да сеп реценява с оглед интересите на всички обитатели и конкретно на пряко засегнатия от решението жалбоподател и 9. С. ли, за да е редовно от външна страна едно решение на ОС на ЕС, то да е взето по реда и при спазване на регламентираната в ПУРНЕС процедура по свикване, провеждане и компетентност на ОС. Като практика на съдилищата, на която обжалваното решение противоречи са посочени следните решения: т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, т.4 и т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 1* от 23.10.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., Тълкувателно решение № 39 от 23.06.1986 г. по гр.д. № 8 от 1986 г. на ОСГК на ВС, определение № 175 от 30.12.1076 г. по ч.гр.д. № 2* от 1976 г. на ВС, Първо г.о., решение № 16 от 07.04.2004 г. по адм.д. № 7 от 2004 г. на Т. окръжен съд, решение № 1* от 18.07.1958 г. по гр.д. № 4* от 1958 г. на ВС, Първо г.о., решение от 10.07.2006 г. по гр.д. № 3* от 2003 г. на СРС, решение № 2 от 18.01.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Пловдивския районен съд, решение № 1* от 08.05.1961 г. по гр.д. № 2* от 1961 г. на ВС, Първо г.о. и определение от 08.02.2008 г. по в.ч.гр.д. № 68 от 2008 г. на Великотърновския окръжен съд. Освен това, касаторката счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС относно задължителността на нормите на ЗС и ПУРНЕС и правото на група хора да се нарекат мнозинство и по свое желание да задължат друг равноправен собственик да прави разходи за поддържането на общите части на сградата и да търпи ремонтни дейности, решението за които не е взето по предвидения в закона ред, както и по процесуалните въпроси- кой определя предмета на делото, длъжен ли е съдът да се произнесе по наведените от ищеца основания на иска, да разгледа спора по същество и да преценява доказателствата от външна страна, а при обжалване на решение на колективен орган длъжен ли е да следи спазени ли са условията за приемането на това решение.
В писмен отговор от 16.04.2009 г. ответниците оспорват жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.13 от ПУРНЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС, взето на 16.05.2005 г., въззивният съд е приел, че това решение е напълно законосъобразно. Счел е за неоснователни доводите на ищцата в исковата й молба: 1. Че това решение противоречи на морала и добрите нрави, защото по същество с него се целяло да се унищожи вече направената от ищцата част от покрива, тъй като според съда този довод касаел целесъобразността на решението, но не и неговата законосъобразност /дали следва да се извърши ремонт на целия покрив или само на част от него и по какъв начин е въпрос на целесъобразност, който не можел да бъде изследван в производството по оспорване на законосъобразността на решението на ОС на ЕС/ и тъй като липсвали данни взетото решение да е пряко насочено към увреда на касаторката. 2. Че е недопустимо решаването на този въпрос при висящ спор относно обжалване на решенията на ОС на ЕС, касаещи същото обстоятелство /ремонта на покрива/, тъй като всяко решение на ОС на ЕС е самостоятелно и нямало пречка ОС на ЕС да вземе ново решение по същия въпрос, по който са взети решенията от 30.10.2003 г. и от 20.09.2004 г. и 3. Че липсата на годишен план за извършване на ремонти и годишен бюджет не води до незаконност на решението на ОС на ЕС за избор на оферта за ремонт на покрива на сградата, тъй като разпоредбите на чл.4, т.6 и т.7 от ПУРНЕС /отм./ били диспозитивни, а не императивни. Въззивният съд не се произнесъл по въпроса дали при свикването на общото събрание на етажната с. е бил спазен ЗС и ПУРНЕС /отм./, тъй като в исковата молба ищцата не е навела доводи за незаконосъобразност на решението на ОС на ЕС от 16.05.2005 г., свързани с нарушения по свикването и кворума на събранието.
Това решение не противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата в страната по посочените от касаторката материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Противоречието на решението със законите на логиката, както сама касаторката сочи и съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за обжалване на решението, но не и за допускане на касационното обжалване. Дали решението противоречи на правилата на логиката е конкретен въпрос, касаещ проверка на правилността на фактическите изводи на съда по всяко конкретно дело, но не и въпрос по приложението на правна норма, поради което не може да е основание за допускане на касационно обжалване.
2. Вторият посочен от касаторката въпрос, който по своето естество е процесуалноправен /а именно длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелни изводи по съществото на спора/ е решен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК: в обжалваното решение съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните и с оглед на това е направил самостоятелни правни изводи относно основателността на предявения иск.
3. По третия посочен от касаторката правен въпрос /дали съдът е длъжен да преценява целесъобразността на решенията на ОС на ЕС/ не е налице и не е посочена практика на съдилищата в страната, на която обжалваното решение да противоречи. Както в решение № 1* от 18.07.1958 г. по гр.д. № 4* от 1958 г. на ВС, Първо г.о., така и в обжалваното решение съгласно чл.15 от ПУРНЕС /отм./ е прието, че в производството по предявен иск по чл.13 от ПУРНЕС /отм./ може да се оспорва само законосъобразността, но не и целесъобразността на решението на ОС на ЕС. Посоченото решение № 1* от 23.10.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. няма отношение към настоящия случай, тъй като касае съвсем друг иск- иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на съсобствен имот, при който съдът действа като съдебна администрация на граждански правоотношения и като такава разпределя ползването между съсобствениците по своя преценка /тоест по целесъобразност/- с оглед квотите на страните в съсобствеността, направените от тях подобрения в отделни части от съсобствения имот, необходимостта да се осигури достъп до улица и до съществуваща сграда на всеки от съсобствениците и на други обстоятелства, които според съда са съществени.
4. Няма противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и съдилищата и по четвъртия посочен от касаторката въпрос /дали управлението на вещта включва накърняването на нейната субстанция/. По този въпрос са представени Тълкувателно решение № 39 от 23.06.1986 г. по гр.д. № 8 от 1986 г. на ОСГК на ВС и определение № 175 от 30.12.1076 г. по ч.гр.д. № 2* от 1976 г. на ВС, Първо г.о. В Тълкувателното решение е прието, че ОС на ЕС не може да взема решения за промяна предназначението на дадена вещ, тъй като това не касае управлението и стопанисването на вещта и поради това не е от компетентността на ОС на ЕС. Обжалваното решение не противоречи на това тълкателно решение, тъй като безспорно оспорваното по настоящото дело решение на ОС на ЕС за избор на оферта за ремонт на покрива на сградата не представлява решение за промяна предназначението на вещта. Определение № 175 от 30.12.1076 г. по ч.гр.д. № 2* от 1976 г. на ВС, Първо г.о. пък е неотносимо към конкретния случай, тъй като касае иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползване на място, по който безспорно съдът, действащ като съдебна администрация на граждански отношения, няма право да постановява такова разпределение на ползването, което е свързано с преустройства и с изменение или накърняване субстанцията на съсобствената вещ.
5. Петият посочен от касаторката въпрос /дали съдът е длъжен да провери за спазването на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт/ е неотносим към настоящото дело, по което предмет на оспорване е решение на ОС на ЕС, взето при действието на ПУРНЕС /отм./, което няма характеристиките на административен акт. Освено това, посоченото по този въпрос решение № 16 от 07.04.2004 г. по адм.д. № 7 от 2004 г. на Т. окръжен съд не би могло да е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като няма данни да е влязло в сила и тъй като е постановено по административно, а не гражданско дело.еднаквяването на съдебната практика по граждански и административни дела не е от компетентността на ВКС /същият уеднаквява практиката на съдилищата в страната само по граждански, търговски и наказателни дела/, поради което евентуалното противоречие между решения по гражданско и административно дело не би могло да е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
6. По шестия посочен от касаторката правен въпрос /длъжен ли е съдът да проконтролира спазен ли е законът и уставът при осъществяване на надзорните си функции/ също няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторката решение № 1* от 18.07.1958 г. по гр.д. № 4* от 1958 г. на ВС, Първо г.о. В това решение е прието, че при обжалване решенията на общото събрание на етажната с. съдът проконтролира дали не са допуснати от общото събрание нарушения на закона и на устава, но няма право да преценява целесъобразността на тези решения. Същото е прието и в обжалваното решение. В горепосоченото решение на ВС няма произнасяне по относимия за настоящия спор въпрос, дали съдът следва да се произнася служебно по нарушения на закона или на устава, на които ищецът не се е позовал в исковата си молба по предявения иск по чл.13 от ПУРНЕС /отм./.
7. По седмия посочен от касаторката правен въпрос /чия е доказателствената тежест да докаже, че общото събрание на етажната с. е свикано и проведено законосъобразно/ също няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторката решение от 10.07.2006 г. по гр.д. № 3* от 2003 г. на СРС, тъй като и в двете е прието, че доказателствената тежест затова е на ответника. Независимо от горното, решението по гр.д. № 3* от 2003 г. на СРС не би могло да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като няма отбелязване това решение да е влязло в сила, а само влезлите в сила решения на съдилищата са съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
8. По осмия поставен от касаторката правен въпрос /следва ли решението на ОС на ЕС да се преценява с оглед интересите на всички обитатели и конкретно на пряко засегнатия от решението жалбоподател/ също не се констатира противоречие с практиката на съдилищата. В посоченото от касаторката решение № 1* от 08.05.1961 г. по гр.д. № 2* от 1961 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че при решаване на въпроса за законосъобразността на решението на ОС на ЕС за даване съгласие от етажните собственици за упражняване на занятие от един от етажните собственици, съдът следва да преценява взетото решение с оглед интересите на всички обитатели. В съответствие с това решение на ВС и чл.15, ал.2 от ПУРНЕС /отм./ в обжалваното решение съдът е преценил дали решението на ОС на ЕС от 16.05.2005 г. за избор на оферта за ремонт на покрива е в интерес на обитателите, като правилно е приел, че това решение е в интерес на всички етажни собственици, включително и на касаторката, тъй като касае поддържането на общите части на сградата.
9. Деветият посочен от касаторката въпрос /следва ли, за да е редовно от външна страна едно решение на ОС на ЕС, то да е взето по реда и при спазване на регламентираната в ПУРНЕС /отм./ процедура по свикване, провеждане и компетентност на ОС/ е решен по един и същ начин в обжалваното решение и в посоченото от касаторката определение от 08.02.2008 г. по в.ч.гр.д. № 68 от 2008 г. на Великотърновския окръжен съд. В това определение обаче също няма произнасяне по въпроса дали при липса на доводи в исковата молба за незаконност на решението на ОС на ЕС поради неспазване на регламентираната в закона и ПУРНЕС /отм./ процедура за свикване на събранието и за провеждането му, съдът е длъжен служебно да се произнася. Напротив, има практика на ВКС /например решение № 810 от 27.10.2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 1* от 18.11.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и др../, според която при предявен иск по чл.13 от ПУРНЕС /отм./ за оспорване законосъобразността на решения на ОС на ЕС съдът е ограничен само с посочените от ищеца основания за незаконност на тези решения и не е длъжен да проверява служебно спазването на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание.
Решение № 2 от 18.01.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Пловдивския районен съд не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като и за него няма доказателства да е влязло в сила, а както бе изложено по-горе само влезлите в сила актове на съдилищата формират съдебната практика и само противоречието с такива влезли в сила съдебни актове би могло да е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като целта на това обжалване е да се уеднакви практиката на съдилищата в страната.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Това основание е налице,когато за конкретния правен спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради променено законодателство или променени обществени отношения се налага коригиране на съществуващата съдебна практика по приложението и тълкуването на дадена правна норма. Тоест, това основание е налице, когато по даден въпрос няма съдебна практика или съществуващата такава се нуждае от коригиране. В случая, по посочените от касаторката въпроси /задължителни ли са нормите на ЗС и ПУРНЕС /отм./, имат ли право етажни собственици, които не са мнозинство, да задължат друг равноправен собственик да прави разходи за поддържането на общите части на сградата и да търпи ремонтни дейности с решение, което не е взето по предвидения в закона ред, кой определя предмета на делото, длъжен ли е съдът да се произнесе по наведените от ищеца основания на иска, да разгледа спора по същество, да преценява доказателствата от външна страна, а при обжалване на решение на колективен орган да следи спазени ли са условията за приемането на това решение/ има ясна и пълна правна уредба в ЗС, в ПУРНЕС /отм./ и ГПК, която не се нуждае от тълкуване, а и има съдебна практика, която не се нуждае от коригиране.
С оглед на гореизложеното, ВКС приема, че липсвата основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Поради това съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. А. А. срещу решение № 1* от 11.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по гр.д. № 1* от 2008 г.
Определението е окончателно и е подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.