О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр.София, 27.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1946 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. К. В. срещу решение от 14.07.2009 г. на М. окръжен съд, постановено по гр.д. № 221 от 2009 г., с което е отменено решение от 19.11.2008 г. по гр.д. № 189 от 2008 г. на Районен съд- М. и вместо него е постановено ново решение за допускане на делба на УПИ I в кв.55 по плана на с. Е., община Б. между касаторката Ц. К. В., К. Б. Л., М. А. А., А. Б. Ц., П. Б. К. и Н. К. Л. при следните квоти: по 1/8 ид.ч. за съделителките К. Л. , М. А. , А. Ц. и П. К. и по 2/8 ид.ч. за съделителите Ц. В. и Н. Л.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Дали липсата на доклад по смисъла на чл.146 от ГПК е процесуално нарушение на съда и отразява ли се липсата на доклад на валидността на постановеното решение, 2. Д. необсъждането на направено в срока по чл.131, съответно по чл.146 и чл.147 от ГПК възражение за придобиване на имот по давност е процесуално нарушение на съда, 3. От кой момент съдът е длъжен да предостави правна помощ.
Ответниците по жалбата К. Б. Л., М. А. А., А. Б. Ц. и П. Б. К. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Ответникът Н. К. Л. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, касационното обжалване на въззивно решение се допуска, когато произнасянето на ВКС по даден правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна и неясна, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тази норма или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде корегирано едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма.
В случая това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като и по трите посочени от касаторката процесуалноправни въпроси има ясна, пълна и ненуждаеща се от тълкуване уредба в новия ГПК: 1. Безпорно неизготвянето на доклад по чл.146 от ГПК може да доведе до неправилност на постановеното от съда решение, ако поради липсата на такъв доклад по делото не е отделено спорното от безспорното и страните не са доказали подлежащи на доказване от тях факти, обстоятелства и допустими възражения. В случая обаче този въпрос не касае конкретното дело, по което има изготвен доклад по чл.146 от ГПК и по което изходът на делото не е обусловен от недоказани от страните факти и допустими възражения /възражението на ответницата Ц за придобиване на имота по давност е било недопустимо, тъй като е предявено след изтичане на предвидените в ГПК преклузивни срокове/. 2. Съгласно чл. 133, чл.143 и чл.147 от ГПК, съдът не следва да разглежда възраженията, които ответникът не е направил в отговора към исковата молба или в първото по делото съдебно заседание, освен ако пропускът да направи тези възражения се дължи на особени непредвидени обстоятелства, или ако се касае за нови обстоятелства, които не са могли да бъдат узнати и посочени от страната своевременно, или ако се касае за нововъзникнали обстоятелства. Именно така е процедирал и въззивния съд- не е разгледал възражението за придобиване на процесния имот давност, направено от съделителката Ц след първото по делото съдебно заседание, за което възражение не е доказано, че пропускът да се направи се дължи на особени непредвидени обстоятелства. 3. Съгласно чл.95 от ГПК правната помощ се предоставя от съда само след подадена молба за правна помощ. Тоест, съдът не е длъжен служебно да следи дали страните по делото имат нужда от правна помощ и да им предоставя такава, без изрично искане от тяхна страна. Съгласно чл.99 от ГПК съдът е длъжен само да информира страните за правото им да поискат правна помощ- нещо, което в конкретния случай е сторено, тъй като още в призовката, с която ответниците са уведомени, че имат право да подадат писмен отговор на исковата молба, е записано, че имат право с писмена молба да заявят желанието си за ползване на правна помощ.
Освен че са ясни, горепосочените разпоредби на ГПК не се нуждаят от ново тълкуване, тъй като след приемането на новия ГПК не са настъпили нито промени в законодателството, касаещи тези правни въпроси, нито промени в обществените отношения, които биха могли да обусловят нуждата от друго тълкуване на тези норми.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Ц. К. В. срещу решение от 14.07.2009 г. на М. окръжен съд, постановено по гр.д. № 221 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.