О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр.София, 25.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1346 описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. З. срещу решение № 142 от 29.05.2009 г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 170 от 2009 г., с което е отменено решение № 102 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 1 от 2008 г. на Л. районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от В. И. З. срещу Т. Ц. Г. и С. Г. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на 3/4 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Ъглен, Л. област, ул.”Л” № 9 с площ от 920 кв.м., представляващ УПИ VIII-219 в кв.24 по плана на селото при граници: УПИ VII-218 на наследници на В. В. Д. , УПИ IX-220,221 на Ц. и В. И. и на наследници на М. И. А. и общински площад и иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на В. И. З. върху същия този имот спрямо В. А. М. и П. И. М..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречиво решавани материалноправни и процесуалноправни въпроси в обжалваното решение и в с посочени от касаторката решения на ВКС, на Л. окръжен съд и на ВТАС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката твърди, че въззивният съд неправилно е приложил института на придобивната давност и че превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, без да ги прецени в тяхната взаимовръзка.
Ответниците В. А. М. и П. И. М. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Ответниците Т. Ц. Г. и С. Г. Г. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявените от В. И. З. искове за собственост, въззивният съд е приел, че нейният баща И, починал на 15.11.2002 г. и съответно тя като негова единствена наследница не са придобили правото на собственост върху процесния имот, тъй като не е доказано да са го владяли в продължение на повече от 10 години.
Във връзка с това решение касаторката не е поставила конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според нея да е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в посочените от нея решения на съдилищата в страната. Твърдението, че въззивният съд неправилното е приложен институтът на придобивната давност, без да е посочено по кой материалноправен въпрос съдът е взел решение в противоречие с практиката на другите съдилища, не представлява посочване на материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Твърдението за превратно тълкуване на доказателствата, без те да са преценени от съда в тяхната взаимовръзка, по същество е позоваване на допуснато от съда процесуално нарушение и на необоснованост на решението, които обаче са основания за касационна отмяна на решенията по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК.
Само поради това, че касаторката не е посочила конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане от ВКС.
Независимо от горното, не се констатира противоречиво решаван материалноправен или процесуалноправен въпрос от въззивния съд и от другите съдилища в посочените от касаторката решения:
1. В решение № 2* от 25.09.1974 г. по гр.д. № 1* от 1974 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че неподаването на декларация за притежанието на недвижим имот не изключва факта на владението на този имот. В обжалваното решение е прието същото. Нещо повече- прието е, че бащата на ищцата И е владял процесния имот, находящ се в с.Ъглен, не от датата на подаване на данъчна декларация за този имот през 1998 г., а от 1994 г., когато е сключил брак с А. З. от с.Ъглен и от когато от събраните свидетелски показания е установено, че живее в това село.
2. В решение № 131 от 25.02.2004 г. по гр.д. № 527 от 2003 г. на ВКС е прието, че ако е налице писмено доказателство, установяващо начало на владение, при позоваване на придобивна давност тя подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства. По делото, по което е постановено обжалваното решение, са допуснати всякакви доказателства за установяване факта на владението на наследодателя на ищцата И върху процесния имот и продължителността на това владение и е прието, че данъчната декларация от 1998 г. установява намерението на З. да свои този имот- тоест, обстоятелството, че към този момент той е бил владелец, а не държател на имота. Освен това, не са игнорирани писмени доказателства за началото на давностното владение, както твърди касаторката. По делото няма представени такива писмени доказателства за владението, освен данъчната декларация от 1998 г. и договора от 13.03.2001 г., сключен между наследодателя на касатарката И. З. и тогавашната му съпруга А, който по същество доказва, че към 2001 г. Илия З. е имал съзнанието, че процесният имот е собственост на съпругата му, а не негова собственост или съсобственост между двамата. Посочването в данъчната декларация, че имотът е придобит по силата на предварителен договор от 24.06.1981 г. не доказва, че от 1981 г. Илия З. е установил владение върху процесния имот, тъй като такъв предварителен договор не е представен по делото, не са събрани други доказателства, че такъв договор е бил сключен именно с И. З. , а не със съпругата му А. З. или с трето лице и не са събрани доказателства, че И. З. е живял в с.Ъглен и фактически е ползвал процесния имот още преди да сключи брак с А. З. , която е от това село /. периода от 24.06.1981 г. до 10.02.1994 г./
3. В решение № 303 от 15.12.2008 г. по гр.д. № 286 от 2008 г. на Л. окръжен съд е прието, че декларирането на имота не доказва владение, тъй като то е действие в изпълнение на задължение по закон и не е фактическо проявление на своенето на вещта. Това решение не противоречи на обжалваното решение, нито на посоченото по-горе решение на ВКС по гр.д. № 1* от 1974 г., в които също е прието, че данъчната декларация сама по себе си не доказва факта на владението върху имота /а само намерението на едно лице да свои даден имот/ и че неподаването й не изключва възможността имота да се владее от лицето, което не е подало такава декларация.
4. Няма противоречие и между обжалваното решение и решение № 416 от 11.01.2006 г. по гр.д. № 392 от 2004 г. на ВТАС. В това решение е прието, че правото на собственост върху недвимим имот по давност се придобива с непрекъснато, явно и несъмнено владение в продължение на 10 години. Същото е прието и в обжалваното решение на Л. окръжен съд, но искът е отхвърлен, тъй като по делото не е било безспорно доказано от ищцата, че баща й И. З. е упражнявал такова непрекъснато, явно и несъмнено владение върху процесния имот в продължение на 10 години.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 от 29.05.2009 г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 170 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.