О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр.София, 19.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1457 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. П. и Г. Х. П. срещу решение № 253 от 29.06.2009 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 428 от 2009 г., с което е потвърдено решение № 25 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 985 от 2008 г. на Русенския районен съд за допускане на делба на поземлени имоти № 3* и 651 по регулационния план на гр. Р., И. промишлена зона, одобрен със заповед № 1* от 23.07.2001 г. между касаторите и „М” Е. при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Д. П. и Г. П. и 1/2 ид.ч. за „М” ЕООД.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС по процесуалноправния въпрос дали въззивната инстанция следва да изложи в решението си самостоятелни мотиви за основателността на иска и с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС и решение № 51 от 16.02.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. по въпроса за прякото отчуждително действие на приложения дворищно-регулационен план. Обжалваното решение противоречало и на решение № 525 от 16.04.1985 г. по гр.д. № 684 от 1984 г. на ВС, Първо г.о. по въпроса може ли да се допусне делба на вещ, която към настоящия момент вече не е съсобствена на страните по делото. Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „М” Е. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да уважи иска за делба на обособените към настоящия момент поземлени имоти № 3* и 651, въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на дворното място, от което са обособени тези три поземлени имота, при равни квоти, тъй като ищецът „М” Е. е придобил собствеността на 1/2 ид.ч. от дворното място, заснето преди като имоти пл. № 360 и 361 от ЕТ „М”, която от своя страна е придобила имота от П. М. С. , а ответниците са придобили 1/2 ид.ч. от имоти пл. № 360 и 361 от В. С. П. и И. Б. Ч. , които са били собственици общо на 1/2 ид.ч. от тези имоти по наследство. Приел е също така, че акт № 71 от 19.07.2001 г. за попълване на кадастралната основа по реда на чл.86, ал.1 от ППЗТСУ и пар.6, ал.6 от ПР на ЗУТ не е довел до прекратяване на съсобствеността между страните, тъй като на първо място нямало основание за попълване на кадастралната основа /липсвала договорна или съдебна делба на имотите между съсобствениците им/, а съгласно чл.61 от ЗТСУ /отм./ не било допустимо обособяване на самостоятелни парцели без прекратяване на съсобствеността върху мястото и на второ място, тъй като този администравитен акт бил нищожен, тъй като не бил съставен на място и не бил подписан от съсобствениците и от съставителя.
Липсва противоречие на това решение с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС по посочения в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос: дали въззивната инстанция следва да изложи в решението си самостоятелни мотиви за основателността на иска. Съгласно т.19 от това Тълкувателно решение, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаващата, а не проверяващата правораздавателна дейност на съда. Мотивите на обжалваното въззивно решение са именно такива- в тях съдът е изложил самостоятелни правни изводи за основателността на предявения иск за делба.
Първият посочен от касаторите материалноправен въпрос за прякото отчуждително действие на дворищно-регулационния план е неотносим към настоящото дело, по което няма придаване по регулация на части от един парцел ****ъм друг, нито има обособяване на един общ парцел ****т два маломерни имота по реда, предвиден в ЗТСУ /отм./. Напротив трите допуснати до делба поземлени имоти № 3* и 651 са представлявали едно общо дворно място с площ от 1760 кв.м., което е било заснето като два имота /пл. № 360 и № 361/ и което е било съсобствено между праводателите на страните по наследство. Попълването на кадастралната основа с акт № 71 от 19.07.2001 г. и заповед № 1* от 23.07.2001 г. на К. на Община Р. за обособяване от тези два имота на нови три имота /пл. № 3* и 651/ не представлява придаване по регулация на части от един парцел ****ъм друг, нито обособяване на съсобствен парцел ****т два маломерни имота. Поради това по настоящото дело не се налага ВКС да се произнася по този неотносим въпрос /за действието на дворищно-регулационния план/ и няма как обжалваното решение да противоречи на посочените от касаторите Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС и решение № 51 от 16.02.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., касаещи този въпрос.
По втория посочен от касаторите материалноправен въпрос /затова дали може да се допусне делба на имот, който е бил съсобствен между страните по делото, но към настоящия момент вече не е/, също не се налага произнасяне от страна на ВКС, тъй като този въпрос също е неотносим към настоящото дело, по което въззивният съд е приел, а и е установено, че трите допуснати до делба поземлени имота са съсобствени между страните и към настоящия момент.
Поради гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. Х. П. и Г. Х. П. срещу решение № 253 от 29.06.2009 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 428 от 2009 г
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.