О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр.София, 27.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2003 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ч. Б., В. А. Б., Е. А. Б. и Л. И. И. срещу решение от 03.08.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 2* от 2006 г., с което е оставено в сила решение от 28.02.2006 г. по гр.д. № 4* от 2004 г. на Софийския районен съд, 36 състав за отхвърляне на предявен от касаторите срещу Ц. П. Г., Е. С. А. Х. , Л. С. М., С. Б. М. , Л. П. Ц. и Р. П. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към 1958 г. наследодателят на касаторите Л. Б. Г. е бил собственик на нива с площ от 3600 кв.м., а по скица 3544 кв.м., находяща се в землището на с. Д., м.”П”, представляваща сега източната част от имот пл. № 3* от к.л.664 по кадастралния план от 1950 г.при граници: път,братя М. и наследници на Г. Б.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса за приложението на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, чл.154, ал.3, пр.2 от ГПК /отм./, чл.152 от ГПК /отм./, чл.114, ал.3 от ГПК /отм./ и за разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Ответниците по жалбата Ц. П. Г., Е. С. А. Х. , Л. С. М., С. Б. М. , Л. П. Ц. и Р. П. К. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, касационното обжалване на въззивно решение се допуска, когато произнасянето на ВКС по даден правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна, противоречива или неясна, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тази норма или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма.
В случая, в изложенията на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не е обосновано в какво се изразява неяснотата или непълнотата на посочените правни норми- чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, чл.154, ал.3, пр.2 от ГПК /отм./, чл.152 от ГПК /отм./, чл.114, ал.3 от ГПК /отм./ и чл.127 от ГПК /отм./ за разпределението на доказателствената тежест в процеса. Според настоящия състав на ВКС, такава неяснота не съществува, а и по приложението на тези правни норми има многобройна и изчерпателна практика на ВКС, която не се нуждае от корегиране. Освен това, въпросът как следва да се тълкуват горепосочените разпоредби е неотносим към настоящото дело, по което искът на ищците е отхвърлен по други съображения: не защото съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, не защото неправилно е определил чия е тежестта на доказване истинността на частен документ, не защото неправилно е процедирал при неявяване на страна да отговори на въпроси по реда на чл.114 от ГПК /отм./, а защото представените от ищците доказателства /предварителен договор от 20.05.1957 г. и молба от 08.05.1957 г./ са изключени от доказателствата по делото по реда на чл.101 от ГПК /отм./ и защото по делото липсват каквито и да било други доказателства за придобиването на процесния имот по давност от наследодателя на ищците Л. Т. , същественият за делото въпрос е затова, как следва да се приложи чл.101 от ГПК /отм./ и дали при приложението на тази разпоредба въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС или на други съдилища в страната. Този въпрос обаче не е поставен от касаторите в изложенията им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, нито е посочена съдебна практика, в която въпросът да е решен по начин, различен от този в обжалваното решение, а с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на ВКС няма право служебно да постави и разгледа този правен въпрос.
Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и касационното обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Р. Ч. Б., В. А. Б., Е. А. Б. и Л. И. И. срещу решение от 03.08.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 2* от 2006 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.