О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
София, 10. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4780/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано по жалба от Я. П. Б., чрез адв. Диана М. против решение № 649/18.06.2008 г. на Варненски Окръжен съд, ІІІ състав, постановено по гр.д. № 204/2008 г., с което е оставено в сила решение № 3539/10.12.2007 г. на Варненски Районен съд, XII състав, постановено по гр.д. № 5164/2006 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от Я. П. Б. за установяване правото на наследниците на П. Я. Б. да възстановят собствеността си върху земеделска земя, находяща се в с. К., община А..
В касационната си жалба касаторът заявява, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е основание за допускане на касационно обжалване, посочено в чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Излагат се аргументи, че съдът не се е съобразил с нормата на чл. 12 ал.2 и ал.7 от ЗСПЗЗ, както и с разпоредбата на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ след промените. Решаването на въпроса за приложението на посочените разпоредби на материалния закон е от особена важност за създаването на единна практика, тъй като според касатора, лицата подали заявление в законните срокове по ЗСПЗЗ са в по-благоприятно положение от тези, които са пропуснали тези срокове и са завели производство пред съответния съд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата.
Касационната жалба е редовна, като е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на чл. 284 ал.1, 2 и 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго. Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока. Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
В настоящия случай наследодателят на ищеца не е разполагал с писмен документ, който да установява неговата собственост към момента на обобществяването на процесните земи, както изисква чл. 11 ал.2 и чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ. Не може да се позовава на чл. 12 ал.7 от ЗСПЗЗ, защото същият изисква наличието на писмен документ с посочена дата, от която започва да тече давност, която не се прекъсва от включването на имота в блок на ТКЗС.За пълнота следва да се посочи,че изложените от касатора твърдения са основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 649/18.06.2008 г. на Варненски Окръжен съд, ІІІ състав.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: