ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1396
гр. София, 29.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1225 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от С. П. Г. и от В. П. Д. срещу решение № 187 от 12.06.2008 г. по гр. д. № 153/08 г. на Окръжен съд гр. П..
О. по касация Д. А. Ч., И. А. Ч. и А. Д. В. оспорват жалбите.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбите и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 901 от 04.01.2007 г. по гр. д. № 747/07 г. Районен съд гр. П. е приел за установено по иска на Д. Ч. , И. Ч. и А. В. срещу С. Г. , Т. Д. и В. Д. , че към момента на образуване на ТКЗС, собственик на нива в м. “У” с площ 1 000 дка е бил Д. Ч. , и е обезсилил нот. акт № 177 от 24.02.1998 г. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен по отношение на Т. Д. , както и в частта в която първоинстанционният съд се произнесъл за имот с площ над 1 дка до 1 000 дка и в тази част е прекратил производството по делото. Оставил е в сила решението в останалата му част.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се твърди, че процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за наличието на правен интерес като предпоставка за допустимостта на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Сочат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В тази хипотезата на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт със задължителната практиката на ВКС. За да постанови решението си въззивният съд е приел че ищците са наследници на Д. Ч. С решение от 1994 г. ОСЗ признала и определила за възстановяване на наследниците на Д. Ч. нива в м. „У” с площ 1 дка. С решение на ОСЗ № 218 от 23.06.1998 г.било признато право на възстановяване на нивата, но било отказано възстановяване на имота в реални граници тъй като имотът е в регулация и не е представено удостоверение по чл. 13 ал. 4 ЗСПЗЗ. Ответниците били наследници на П. Г. Срещу нива в м. „Я” от 1 дка, той бил оземлен от комисията по чл. 11 от П. за земеустрояване на ТКЗС с нива от 1 дка в м. „У”, собственост на В. Г. С решение № 677 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 838/95 г. на Районен съд гр. П., на основание чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ признала право на собственост върху нива в м. „У” с площ 1 дка. С решение на ОСЗ № 171 от 10.11.1995 г. на ответниците било възстановено право на собственост върху нива с площ 0.4 дка в м. „У”, част от имот № 3317а по КП от 1989 г., при посочени в решението граници. Възстановено е право на собственост и върху 0.6 дка, но без посочени граници и номер на имот. Съдът приел че искът е доказан по основание, тъй като наследодателят на ищците бил собственик на земята до внасянето и в ТКЗС, въпреки че процедурата по възстановяване не била приключена.
В т. 2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВС ОСГК е прието, че оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14 ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници, или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
След съпоставяне на въззивното решение с цитираното тълкувателно решение, настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на посоченото основание.
ВКС счита, че има основание за допустимост на касационната жалба и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Въззивното решение противоречи на приетото в решение № 25 от 28.02.1995 г. по гр. д. № 514/94 г. на ВС, че не може да се води иск за собственост на селскостопански имот ако ОСЗ е отказала да я възстанови. Другите цитирани решения на ВС и ВКС не формират противоречива съдебна практика, тъй като в тях същественият процесуален въпрос не е бил разгледан. Посочената от касаторите практика на административен съд също не е основание за преценка дали касационната жалба е допустима, с оглед изискването на ГПК за разрешен специфичен за производството въпрос, тъй като решенията по административни не формират съдебна практика по гражданскоправен спор и не са основание за допускане до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 12.06.2008 г. по гр. д. № 153/08 г. на Окръжен съд гр. П..
УКАЗВА на С. П. Г. и В. П. Д. в едноседмичен срок да внесат 25 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: