ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1311
гр. София, 20.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1208 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Х. Л. срещу решение № 581 от 27.03.2009 г. по гр. д. № 221/09 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация О. гр. П. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 70 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 574/08 г. на Районен съд гр. П.. П. е ново решение, с което е осъдил Т. Л. да предаде владението на 7/120 ид. ч. от дворно място с площ 216 кв. м., УПИ * -2161 в кв. 134 по плана на гр. П. м. “Б”. Отменил е нот. акт № 12 от 22.01.2007 г. за 7/120 ид. ч. Оставил е в сила решението в частта, в която искът за отмяна на нот. акт е отхвърлен за разликата от 7/120 до 1/8 ид. ч.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за приложимия закон за възстановяване на собствеността и дали е допустимо осъществяване на косвен съдебен контрол на решение постановено от административен съд тогава, когато ищецът е бил страна в административното производство. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с т. 4 от ТР № 6/ 06 г. на ОСГК ВКС.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В тази хипотеза на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, изразена в неговите постановления и тълкувателни решения.
За да уважи иска за собственост за 7/120 ид. ч. от УПИ * въззивният съд взел предвид обстоятелството, че имот № 609 е бил собственост на К. П. П. , дядо на ответницата. През 1968 г. имотът бил отчужден по реда на чл. 55а ЗПИНМ /отм./ за жилищно строителство. Незастроената част от имота била обособена като УПИ * с площ 216 кв. м. Съдът обсъдил решение от 16.06.1997 г. по АХД № 395/94 г. на ПОС, с което по молба на Т. Л. било отменено отчуждаването на 1/15 ид. ч. от имот пл. № 6* Обсъдил е и решение по АХД № 135/00 г. на ПОС, образувано по жалба на други наследници на К. П. , с което било отменено отчуждаването на 1/15 ид. ч. от имот пл. № 6* в частта на имота съставляващо парцел ****. Приел също така, че ответницата не може да се позовава на придобивна давност по отношение на общинския имот, въпреки че се снабдила с констативен нот. акт за 1/8 ид. ч. от УПИ *.
Ц. в изложението Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г. разглежда конкретни въпроси във връзка с възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В т. 4 изрично е прието, че косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от закона се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Възстановяването на собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти настъпва не директно, а след съответен административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират активно по предявения иск за собственост. Ако ответникът не е участвувал като страна в това административно производство, той не е обвързан от силата на присъдено нещо на реституционното решение. В случая О. гр. П. е била страна в административното производство, затова съдът е следвало да изложи съображения дали съдът може да подложи решенията на косвен съдебен контрол, или те имат сила на пресъдено нещо по отношение на общината и касатора.
По изложените съображения касационната жалба следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 581 от 27.03.2009 г. по гр. д. № 221/09 г. на Окръжен съд гр. П..
УКАЗВА на Т. Х. Л. в едноседмичен срок да внесе 170 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: