О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1043
гр.София, 15.09. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиранадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 769 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. И. срещу решение№ 604 от 05.12.2008 г. на Д. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 705 от 2008 г., с което е отменено решение № 82 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 61 от 2007 г. на Районен съд-гр. Б. и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Р. А. И. срещу ОСЗ-гр. Б. и О. гр. Б. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Б. К. И. да си възстановят правото на собственост върху следните земеделски земи: 11,326 дка в землището на с. Р., общ. Б. и 157,765 дка в землището на с. О., общ. Балчик.
Касаторката твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- произнасяне в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво решавани от съдилищата въпроси за допустимите доказателствени средства за доказване правото на собственост в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и затова достатъчно доказателство за собственост в тези производства ли е извлечението от емлячен регистър, които въпроси освен това били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От значение за точното прилагане на закона било и произнасянето на ВКС по въпроса за материалната доказателствена сила на румънските официални документи, касаещи възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи само в днешна Д. Като практика на ВКС и на съдилищата, на която обжалваното решение на Д. окръжен съд противоречи, касаторката сочи: решение от 04.01.2008 г. по гр.д. № 953 от 2007 г. на Окръжен съд София, решение от 04.01.2008 г. по гр.д. № 870 от 2007 г. на Окръжен съд-София, решение от 03.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Окръжен съд-София, решение от 15.11.2007 г. по гр.д. № 534 от 2007 г. на Районен съд- Д. , решение от 03.01.2008 г. по гр.д. № 969 от 2007 г. на Окръжен съд-София, решение № 1* от 10.06.1994 г. по адм.д. № 6* от 1993 г. на ВС, Трето г.о., решение № 971 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение от 24.04.2008 г. по адм.д. № 482 от 2007 г. на АС Д.
Ответникът ОСЗ-гр. Б. и О. Б. не вземат становище по касационната жалба.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Последното основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по повдигнат по конкретното дело правен въпрос няма законова уредба или съществуващата такава е непълна, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато съдебната практика по приложението на тази правна норма се нуждае от коригиране.
В разглеждания случай, по повдигнатия от касаторката процесуалноправен въпрос за допустимите доказателствени средства в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ има трайна и последователна практика на ВКС, която приема, че в тези производства правото на собственост може да се доказва с всички посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ доказателствени средства. В случая, въззивното решение е постановено в съответствие с тази практика на ВКС, тъй като с него въззивният съд по същество е отхвърлил иска, не защото е отрекъл правото на ищците да докажат правото си на собственост с доказателствата, посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, а защото след преценка на всички тези доказателства е достигнал до извод, че наследодателката на ищцата Б не е била собственик към датата на внасянето им в ТКЗС на процесните земеделски земи /към този момет Б. И. вече е била починала, а и нямало доказателства на какво основание е придобила имотите, които са били записани на нейно име в имотните ведомости към румънските кадастрални карти/. Тоест, касае се не за неправилно прилагане на процесуалната норма за допустимите доказателствени средства в производствата по чл.11, ал.2 от ГПК, а за правилност или неправилност на преценката на въззивния съд на основателността на иска с оглед събраните по делото доказателства, която преценка не е предмет на проверка от ВКС в производството по допускане на касационно обжалване.
Вторият посочен от касаторката въпрос /за материалната доказателствена сила на румънските официални документи, касаещи възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи само в днешна Д. / също не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване поради следното: Единствените румънски документи, на които се е позовал съда в обжалваното решение, са имотните ведомости към румънските кадастрални карти. Тези документи по своето същество са аналогични на разписните листове към българските кадастрални планове. По отношение на тяхната доказателствена стойност, съдът се е произнесъл в съответствие с трайната практика на ВКС, че записванията в разписните списъци към кадастралния план доказват само, че към момента на кадастралното заснемане имотът се е ползвал от посоченото в разписния списък лице, но че тези записвания не са официални документи, доказващи правото на собственост на това лице върху имота.
Поради гореизложеното не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК и касационното обжалване на решението на Д. окръжен съд не следва да се допуска.
Разноски не са претендирани от ответниците по касационната жалба, поради което не следва да им се присъждат.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 604 от 05.12.2008 г. на Д. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 705 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.