Определение №396 от по гр. дело №1835/1835 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

        
                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                  
 
                                                                   № 396
 
                                                 гр.София,12.05. 2010 г.                                               
 
 
                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети май       две хиляди и десета година в състав:
                     
                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА  
                                                                           ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1835 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. с. по земеделие- гр. С. срещу решение № II-62 от 22.06.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 939 от 2003 г., с което е оставено в сила решение № 571 от 16.05.2003 г. по гр.д. № 45 от 2003 г. на Бургаския районен съд за уважаване на предявения от В. С. К. срещу ОСЗГ-гр. Созопол иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Н. К. К. на възстановяване на собствеността върху лозе с площ от 1,950 дка, находящо се в землището на гр. С., м.”Б”.
 
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК. Към същата е представено изложение за допустимост на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът по жалбата В. С. К. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът ОСЗ-гр. Созопол не е посочил основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- не е посочен нито съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, нито е посочено защо решението на въззивния съд по този въпрос противоречи на практиката на ВКС, на практиката на други съдилища в страната или защо произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Не са предствени и решения на ВКС или на други съдилища в страната, в които евентуално е разгледан относим към настоящото дело правен въпрос. Напротив, изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК изцяло преповтаря въззивната жалба, която разглежда принципни въпроси за допустимостта и предмета на исковете по чл.11, ал.2 от ГПК и допустимите съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ доказателствени средства по тези искове, но не посочва дали решението на въззивния съд по тези въпроси противоречи на закона или на практиката на ВКС или на други съдилища в страната.
Поради това и с оглед приетото в т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на ОСЗ-гр. Созопол срещу решение № II-62 от 22.06.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 939 от 2003 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top