О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр.София, 21.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1358 описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. Д. срещу решение № 8 от 20.03.2009 г. на С. окръжен съд, граждански състав, постановено по в.гр.д. № 60 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 62 от 05.11.2008 г. по гр.д. № 78 от 2008 г. на Р. районен съд за признаване за установено по отношение на Министерството на земеделието и продоволствието, че Г. Ж. Д. и Ж. Ж. Д. не са собственици на следните имоти: УПИ I-284 в кв.38а по плана на с. Т., община Р. с площ от 2 600 кв.м и УПИ IV-284 в кв.38а по плана на с. Т. с площ от 1 440 кв.м.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с решение № 410 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответниците по касационната жалба Ж. Ж. Д. , О. д. „З”-гр. Стара З. и третото лице-помагач Г. Д. Б. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ответниците Г не са собственици на горепосочените два имота, тъй като съгласно нормата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ тези имоти са държавна собственост и не могат да се придобиват по давност: по делото е било установено, че тези имоти са били бивша собственост на наследодателя на ответниците, но че са представлявали стопански двор на ТКЗС- с. Т., а към настоящия момент са прилежаща площ към построени сгради на организации по пар.12 и пар.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които сгради са възложени от П. изпълнител към АДВ на третото лице-помагач по делото Г. Д. Б.. П. това е прието, че тези имоти не подлежали на възстановяване на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, а за тях ответниците имат право само на обезщетение.
Във връзка с това решение в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът не е поставил конкретен и съществен за настоящото дело материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Тъй като в случая е предявен отрицателен установителен иск и тъй като по делото се е споряло дали ответниците са придобили правото на собственост върху процесните имоти по реституция по ЗСПЗЗ или по давност, съществените по делото въпроси са били: 1. Дали съдебното решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ има конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя и 2. М. ли земеделски земи, представляващи прилежащи площи към сгради на организации по пар.12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да се придобиват по давност. Тези два въпроса не са посочени от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, нито са посочени решения на съдилища, в които тези въпроси да са решени по начин, различен от този в обжалваното решение. А с оглед равнопоставеността на страните в процеса ВКС няма право сам да поставя и разглежда въпроси, които не са посочени от касатора в изложението му, освен ако тези въпроси не са свързани с нищожността или недопустимостта на обжалваното съдебно решение.
Само на основание на това, че касаторът не е посочил матариалноправни или процесуалноправни въпроси, които са съществени за делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване на решението на С. окръжен съд не следва да се допуска.
Независимо от горното, не се констатира противоречие на обжалваното решение с единственото посочено от касатора решение на ВКС, Четвърто г.о. № 410 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. Разглежданият в това решение на ВКС въпрос /затова дали незаконните строежи представляват мероприятия по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, които са пречка за реституция на земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ/ отново е несъществен за настоящото дело, по което ответниците въобще не разполагат с решение на П. комисия /сега ОбСЗ/ за възстановяване на правото им на собственост върху процесните имоти и поради това не могат да се легитимират като собственици на тези имоти към настоящия момент. Решението на Р. районен съд по гр.д. № 110 от 1995 г., постановено по предявения от тях иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, няма конститутивно действие за възникване на правото на собственост върху земеделска земя. Такова конститутивно действие, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС имат само решенията на поземлените комисии /сега ОбСЗ/ по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови граници с план за земеразделяне. В случая това би било решението, което съгласно чл.11, ал.2, ал.2 от ЗСПЗЗ поземлената комисия постановява след влизане в сила на съдебното решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, каквото решение на ПК няма.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 20.03.2009 г. на С. окръжен съд, граждански състав, постановено по в.гр.д. № 60 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.