О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр.София, 04.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 185 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е. К. срещу решение № 988 от 29.08.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 26.07.2007 г. по гр.д. № 7* от 2006 г. на Варненския районен съд за допускане на делба на пристройка с площ от 62,9 кв.м., ведно с изба към нея с полезна площ от 28,86 кв.м. и на три магазина с площ от 42,48 кв.м., ведно с две избени помещения към тях с полезна площ от 31,03 кв.м.,намиращи се в ПИ № 1* по плана на осми подрайон на гр. В. между касаторката С. Е. К. , Т. К. С. , П. И. С. и Р. И. М.
Касаторката твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според касаторката, същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е за предпоставките за реституция на имоти, част от които са били одържавени по реда на някои от посочените в ЗВСВОНИ закони и впоследствие разделени между бившия собственик и държавата. Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, че по него има противоречиви решения на съдилищата и че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците П. И. С. и Т. К. С. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Ответницата Р. И. М. не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В конкретния случай, същественият въпрос, по който се е произнесъл Варненския окръжен съд и който е поставен от касаторката, е дали са били налице предпоставките за реституция на допуснатите до делба два магазина, бивша собственост на К. Р. По този въпрос по делото е било установено, че идеална част от дворното място и обектите, които са се намирали в него, са били отчуждени от К. Р. по реда на ЗОЕГПНС. В последствие останалата част е била отчуждена по реда на ЗПИНМ, но поради неосъществяване на мероприятието, след 5 години отчуждаването е било отменено. Няколко години след това е извършена делба между наследниците на К. Р. и Държавата, при която процесните два магазина са останали в дял на Държавата. Тъй като правата на Държавата върху ид.ч. от мястото и обектите в него произтичат от отчуждаването по ЗОЕГПНС, въззивният съд е приел, че спорните два магазина се реституират на наследниците на К. Р. по силата на закона- по реда на чл.1 от ЗВСВОНИ.
Това решение е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, обективирана например в решение № 1* от 24.11.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 ва ВС, Четвърто г.о., според която за определяне на реда и закона, по който се реституира даден имот, е от значение по какъв ред е извършено първото отчуждаване на имота, а последващите отчуждавания или прехвърляния на имота в полза на държавата /дори и по силата на делба/ са без значение.
По посочения от касаторката въпрос няма противоречива практика на съдилищата. Самата касаторката не сочи такава. Представените от нея решения на ВАС към изложението й не касаят този въпрос. Решение № 7* от 30.12.1999 г. по адм.д. № 5* от 1999 г. на ВАС и решение № 6* от 06.12.1999 г. по адм.д. № 3* от 1999 г. на ВАС касаят имоти, които не са били отчуждени по някои от посочените в чл.1, ал.1 от ЗВСВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС закони. Те са неотносими към настоящия случай, при който е била отчуждена ид.ч. от имот по реда на ЗОЕГПНС, поради което този имот подлежи на възстановяване по съвсем друг ред- по силата на чл.1 от ЗВСВОНИ, а не по административния ред, предвиден в ЗВСВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС. Определение № 5* от 08.11.1999 г. по адм.д. № 6* от 1999 г. на ВАС касае допустимостта на повторно искане на наследник на бивш собственик по чл.4 от ЗВСВОНИ за възстановяване на собственост върху отчужден имот и също е неотносимо към настоящия случай на възстановяване на собственост по силата на закона, съгласно чл.1 от ЗВСВОНИ.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението: Разпоредбите на ЗВСВОНИ за предпоставките за реституция на имоти по този закон не са неясни или непълни и по тях има постановена задължителна за съдилищата практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 от 1994 г. и Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС/, която осигурява точното прилагане на реституционните закони от всички съдилища. Поради това не се налага ново тълкуване на ВКС на тези разпоредби.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 988 от 29.08.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.