О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1291
София, 18.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1186/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
М. И. К. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав от 23.02.2009г. по гр.д. № 3366/2007г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 78 състав от 15.06.2007г. по гр.д. 7920/2005г. по допускане на делбата, с което не е уважено възражението на М. К. за признаване преобразуване на лично имущество по чл. 21 ал. 2 СК /отм./ от придобития по време на брака и предмет на делбата недвижим имот бивша съпружеска имуществена общност.
Въззивният съд е приел, че представената разписка удостоверява получаването от двамата съпрузи на левовата равностойност на 8000 щатски долари , представляваща част от сумата , с която е платена цената на апартамента по договора за продажба и за опровергаване на съдържанието му не са допустими гласни доказателства на основание чл.133 ал.1 б.”е” ГПК /отм./ и за установяване на твърдението , че сумата е била подарена само на съпругата. При тези мотиви на въззивния съд следва да се изведе като съществен за решаването на спора по възражението на М. К. за придобиване на личен дял на основание чл.21 СК /отм./ от делбения имот, извън съпружеската имуществена общност, процесуалният въпрос допустими ли са гласни доказателства за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ. По този въпрос съществува трайна практика на ВКС в приетия от въззивния съд смисъл, следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Разпоредбата на чл.133 ГПК/отм./ е императивна и съдът е длъжен да я приложи, независимо от становището на противната страна, която в случая е направила и изрично възражение за недопустимост на гласните доказателства. По делото не са представени други писмени доказателства за опровергаване съдържанието на декларацията за получаване на сумата от двамата съпрузи и съдът не е имал основание да приеме за доказано дарение само на жената. По въпроса за приложението на чл.114 ГПК /отм./ не е налице непроизнасяне на съда с оглед задължителните разяснения на ВКС в ТР1/2000г. , ОСГК за решаващата дейност на въззивния съд и съдържанието на мотивите на решението , както се поддържа в жалбата, тъй като на стр. 6 от мотивите съдът е изложил съображения за неприложимост на последиците на чл. 128 ал.2 ГПК /отм/, които са в съгласие с практиката на ВКС. Останалите съображения на касаторката в приложението по чл.284 ал.3 т. 1 ГПК следва да се квалифицират като доводи за неправилност на решението, проверка за което не се извършва в производството по чл.288 ГПК и не следва да се обсъждат в настоящото изложение.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав от 23.02.2009г. по гр.д. № 3366/2007г. по жалбата на М. И. К..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: