О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 06.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1816/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. К. К. е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 862 от 03.07.2009г. по гр.д. № 541/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок , приподписана е от адвокат и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение е оставено в сила решението на Благоевградския районен съд по гр.д. № 2111/2006г., с което е осъден Г. К. К. на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на М. С. К. да упражнява своето право на собственост върху общите части на сградата като премахне изградената стъклена дограма, и възстанови външната фасада, да премахне изградената стена и освободи присъединената към жилището си част от входно антре, да възстанови водопроводната инсталация, вътрешните преградни на жилището и премахне железобетонната плоча върху дюшемето. Въззивният съд е приел, че с извършеното от ответника преустройство на неговия етаж и на общи части на сградата без необходимите строителни книжа се нарушава правото на собственост на ищцата. За претърпените неудобства лишаване от вода в жилището си, достъп до зимничните помещения и др. на основание чл.45 ЗЗД съдът й е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът е разрешил въпроса за предпоставките на чл.109 ЗС в нарушение на практиката на ВКС. Касаторът се позовава на две решения на ВКС като поддържа, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но след приемане на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК искането следва да се квалифицира по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, защото посочената практика на ВКС не е задължителна.
С решение № 216 от 04.03.1985г. на ВС, ІV г.о. е прието, че не може по реда на чл.109 ЗС да се иска преместване или премахване на сгради и съоражения, които са допустими от закона, както и да иска преместването на определена дейност на друго място. В разглеждания случай се иска премахване на незаконно строителство, засягащо общи части на сградата, което създава пречки за пълноценното ползване на обектите,собственост на ищцата, следователно не е налице аналогичност на случаите и няма противоречиво тълкуване на разпоредбата на чл.109 ЗС относно вида на търсената защита от неправомерните действия накърняващи собствеността.
С второто решение № 411 от 02.03.1999г. по гр.д. № 2190/1998г. е прието, че е неоснователен иск по чл.109 ЗС за премахване на гараж, за който е установено, че не пречи на ищеца да ползва собствения си апартамент и обжалваното решение не му проиворечи , защото по настоящото дело е доказано , че предприетите строителни дейности от касатора нарушават собственическите правомощия на ищцата.
С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 862 от 03.07.2009г. по гр.д. № 541/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: