О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1550/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. Б. В., Н. Г. С., А. С. К., Х. Т. К. и Н. И. В. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 12.06.2009г. по гр.д. № 47/2008г.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от П. В. Т..
Ответникът „А” Е. гр. С. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Касационните жалби са с обжалваем интерес над 1000лв., подадени в срок и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Бургаския районен съд № 1* от 20.11.2007г. по гр.д. № 690/2007г. , с което са отхвърлени исковете на Я. Б. В., Н. Г. С., А. С. К., Х. Т. К., Н. И. В. и П. В. Т. против „А” Е. гр. С. за предаване владението на нива от 1.402 дка в м.”А” в землището на с. Ч., представляваща имот № 0* по К. на възстановената собственост.
Въззивният съд е приел, че ищците не могат да се легитимират като собственици на имота , възстановен с решение по ОСЗ по чл.14 ЗСПЗЗ, тъй като той първоначално е бил урегулиран, впоследствие е изключен от регулация на основание ПМС 216/1961г. , предоставен е за ползване на Министерство на народната просвета за изграждане на учебно-спортен лагер и попада в границите на строителната площадка , определена със заповед № Р* от 18.12.1981г. на П. на ОНС Б. за изграждане на учебно-спортен лагер. В него са построени 26 броя бунгала с необходимата инфраструктура и изпълненото мероприятие е пречка за реално връщане на земята. Съгласно чл.10б ЗСПЗЗ в този случай бившите собственици имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове.
1. По жалбата на Я. Б. В., Н. Г. С., А. С. К., Х. Т. К. и Н. И. В. .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Посочва се, че признатото от съда право на собственост на „А” Е. е свързано с приложението на чл.5 ал.3 и чл.70 ал.4 от Закона за държавната собственост, относно които липсва идентична или сходна практика на настоящия случай , което изисква разглеждането на спора от ВКС.
За да се допусне касационно обжалване, чл.280 ал.1 ГПК изисква касаторът да посочи правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, да обоснове значението му решаването на спора, както и да мотивира специалните предпоставки, свързани с нарушаване на практиката на ВКС по този въпрос, наличие на противоречива практика на съдилищата или необходимостта от разглеждането му от ВКС за точното прилагане на закона и развитие на правото. В разглеждания случай ищците са основали правото си на собственост на реституция по ЗСПЗЗ и във връзка с противопоставеното от ответника „ спорт” АД право на собственост въззивният съд е провел косвен контрол за материална законосъобразност на решението на ОСЗ във връзка с предпоставките за възстановяването на собствеността. Изводите се основават на установените по делото факти, че имотът е изключен от регулация по силата на ПМС 216/1961г. и теренът е застроен с комплексно мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ , за което не се изисква законност на застрояването , в какъвто смисъл е последователната практика на ВКС в цитираните от въззивния съд решения. Следователно същественият въпрос не е за правното действие на акта за държавна собственост, поради което поставените въпроси за тълкуването на разпоредбите на чл. чл.5 ал.3 и чл.70 ал.4 от Закона за държавната собственост не са обусловили решаващите изводи на съда и не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
2. По жалбата на П. В. Т..
К. поставя въпроса , че съдът в противоречие с практиката на съдилищата е приел, че ответникът е собственик без да извърши косвен контрол на акта за държавна собственост.
По ревандикационния иск предмет на доказване е правото на собственост на ищеца, ответникът,който владее имота може да се защитава само като отрича това право. В случая е установено, че със заповед на П. на ОНС гр. Б. от 1981г. е определена окончателна строителна площадка за студенски и ученически учебен спортен морски комплекс , мероприятието е изпълнено и обектът е приет и въведен в експлоатация с протокол от 30.09.1983г. като спорният имот попада в отредения терен, с оглед на което както вече се посочи реституцията на земята не може да се извърши реално съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Представеното от касаторката решение във връзка с твърдението за противоречива практика е на административен съд и не попада в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. С оглед на изложеното и касационната жалба на П. В. Т. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 12.06.2009г. по гр.д. № 47/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: