О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София,09.03. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1160/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Р. К. е обжалвал въззивното решение на Б. окръжен съд № 652 от 29.10.2008г. по гр.д. № 739/2006г.
Касационната жалба е подадена в срок , приподписана е от адвокат, има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Постъпил е писмен отговор от държавата, представлявана от О. управител на област с административен център гр. Б. по пълномощие от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който се изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решението на Б. районен съд № 1* от 06.12.2005г. по гр.д. № 264/2002г. , с което е отхвърлен иска, предявен от И. Р. К. срещу държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и О. Б. за установяване, че е собственик на УПИ * кв.5 по плана на гр. Б. градска част и на построената в мястото триетажна жилищна сграда.
Въззивният съд е приел, че ? ид.ч. от имота е бил одържавен от наследодателя на И. Р. К. по реда на ЗОЕГПНС , а другата ? ид.ч. е конфискувана с присъда по Наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. След одържавяването на имота сградата е претърпяла съществени промени , естеството на които не позволява отделянето й като самостоятелен обект във вида, в който е съществувала преди одържавяването, освен това е публична държавна собственост – e предоставена за оперативно управление на структура на Д. архив към Г. управление на архивите като от м.март 1989г. е заведена като дълготраен материален актив на Д. „Д” гр. Б.. С. спорните въпроси, от които зависи крайният изход на делото са били дали имотът е бил публична държавна собственост към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, което е пречка за възстановяване на собствеността и дали е отговарял на изискването на чл.1 ЗВСОНИ да съществува реално до размерите, в които е отчужден.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за предпоставките , при които при действието на отменената Наредба за държавните имоти от 1975г. е следвало да се извърши предоставяне на имоти държавна собственост за управление на държавни органи като неправилно се цитира разпоредбата на чл.120 НДИ/отм./ вместо чл. 94 НДИ /отм./, което следва от съдържанието на изложението. По този въпрос не се представят решения на ВКС за тълкуване на разпоредбата в обратен от направения от въззивния съд смисъл, а изложените доводи касаят правилността на правните изводи на въззивния съд, без да се извежда правен въпрос с обосноваване на значението му за точното прилагане на закона, или за развитие на правото, поради което не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
По въпроса за приложението на чл.1 ЗВСОНИ при извършено преустройство на имот след неговото одържавяване в цитираното от касатора ТР 1/1995г. т.1 на ВС, ОСГК е прието, че ако е извършено пристрояване и надстрояване на сгради, собствеността се възстановява само по отношение на тази част която е съществувала към момента на одържавяване. За останалата част или се запазва собствеността на държавата, или се счита за присъединена към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС. В разглеждания случай съдът се е съобразил с това тълкуване като е изложил съображения, че е била увеличена застроената площ на сградата от 125 на 329 кв.м. Сградата е претърпяла съществени промени , естеството на които не позволява отделянето на старата част като самостоятелен обект, следователно изводите на съда не са в противоречие с разясненията в ТР1/1995г. на ВС, ОСГК и не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съществуването на задължителна съдебна практика изключва основанието по чл. 280 ал.2 ГПК, затова не следва да се извършва преценка дали има противоречие с представените решения на тричленни състави на ВКС.
По третия въпрос за възможността да се възстанови по реда на ЗВСОНИ собствеността на имот, който е публична държавна собственост изводите на съда не противоречат на представеното решение на ВС, ІV г.о. № 663/2003г. по гр.д. № 592/2002г. на ВКС, ІV г.о., в което също е прието, че реституцията по ЗВСОНИ не се прилага по отношение на обектите публична общинска и държавна собственост. Разграничението между публична и частна собственост, включително и на държавата и общините е извършено с чл.17 ал.2 от Конституцията на РБ , приета преди влизане в сила на ЗВСОНИ, а със ЗДС само е детайлизирана правната уредба , от което следва, че въпросът, който се поставя от касатора за действието на материалноправните норми във времето и конкретно на разпоредбата на чл.2 ЗДС не е от значение за решаване на делото. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се мотивира необходимост от промяна на съдебна практика на ВКС според която собствеността върху имоти – публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване по ЗВСОНИ , нито се обосновава непълнота, неяснота или противоречие в нормативната уредба на държавната и общинска собственост, пораждаща необходимост от тълкуването на конкретните правни норми , в каквато хипотеза е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд № 652 от 29.10.2008г. по гр.д. № 739/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: