О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1669/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Н. А. е обжалвала въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 182 от 24.10.2008г. по гр.д. № 792/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
Ответниците И. Н. И. , Т. Н. И. и К. Н. Н. са подали писмен отговор, в който заявяват, че касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решението на Бургаския районен съд № 989 от 17.07.2007г. по гр.д. № 1613/2006г. и е решил делото по същество като е отхвърлил иска на К. Н. А. против И. Н. И. , Т. Н. И. и К. Н. Н. по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че наследодателят на ищцата е бил собственик на нива от 0.750 кв.м. в м.”А” в землището на с. Ч..
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по въпроса проведено ли е пълно и главно доказване на правото на собственост на ищцата върху спорния имот към момента на кооперирането му , относим към основателността на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ без да обсъди заключението на техническата експертиза, изслушана пред районния съд , която е установила съществени за спора факти, а именно, че съществува стар картен материал съгласно който за собственик на имота е записан наследодателт на ищцата. Според касаторката това противоречи на трайната практика на ВКС според която съдът е длъжен да да обсъди всички релевантни за делото доказателства – решение № 220/2005г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 539 от 14.10.2008г. по т.д. № 263/2008г. , решение 38/2007г. на ВКС, ІІ т.о.
Вторият въпрос е представлява ли писмено доказателство изготвена скица от инж. Й през 1936-1938г., както е прието в решение № 1315 /1996г. по гр.д. № 1096/1995г. на ВС, ІІ г.о. – писменият документ е вещ, върху който с писмени знаци е материализирано волеизявление.
Действително според практиката на ВКС, включително и задължителна – ТР 1/2000г. на ОСГК като съд по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото допустими доказателства. Задължението за обсъждане на доказателствата обаче не означава, че той следва да ги възприеме. Съгласно чл. чл.188 ал.1 ГПК /отм./ той следва да прецени доказателствената им сила и достоверността им по свое убеждение и при съпоставянето им с останалите доказателства. В разглеждания случай заключението на вещото лице, изслушано пред първата инстанция е изградено изцяло на базата на изготвената ръчна скица на инж. Й от 1936.1938г. Съдът е обсъдил подробно данните от тази скица , както и показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства и това му е дало основание да приеме, че записването на имота на името на Н. К. И. е само индиция за собственост, но не е установено той да е владял имота повече от двадесет години към момента на кооперирането на земите. Следователно доказателствата са обсъдени и не е налице противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Няма противоречие между обжалваното решение и представеното решение на Бургаския окръжен съд от 03.07.2008г. по гр.д. № 302/2008г., защото то е постановено по иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ ,в което са допустими и косвени доказателства за собственост. В производството по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, в което се разглежда спор за материално право между лица, които претендират за възстановяване едни и същи земи следва катерогично да се докаже съответния придобивен способ, за което в настоящото производство съдът е приел, че доказателствата са противоречиви и недостатъчни.
С оглед на изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 182 от 24.10.2008г. по гр.д. № 792/2007г.
ОСЪЖДА К. Н. А. да заплати на И. Н. И. , Т. Н. И. и К. Н. Н. сумата 300 лв./триста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: